![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
Взе ножа със скъпоценната дръжка от тоалетката и внимателно отряза един гъст кичур от косата й. Акуратно го сгъна, после го пъхна в горния джоб на униформената си куртка. На лицето му се появи мазна усмивка:
— Разбира се, с такива като него трябва да се внимава… Изпуснеш ли ги от контрол, стават непредвидими. — Вдигна пръст и го прокара по брадичката си, очертавайки Г-образния белег, който имаше Воркосиган. — Тръгнат ли веднъж, спиране няма… Макар че напоследък той проявява забележителна сдържаност. Ти ли му повлия в тази насока, съкровище? Или просто е започнал да остарява?
Небрежно хвърли ножа върху тоалетката, ухили се и потърка ръце. После се наведе към ухото на Корделия:
— След Ескобар вече няма да се съобразяваме с хрътките на императора… Тогава възможностите ми ще бъдат безгранични… Какъв избор ще имам, Господи!…
Зае се да изброява всевъзможни начини за тормоз на Воркосиган чрез нея. Стигаше до невероятни подробности, а тя потръпна от ужас пред силата на фантазията му. Направо не можеше да погледне противно възбуденото му лице, лепкаво от пот.
— Нима мислиш, че всичко това ще ти се размине? — едва чуто прошепна Корделия. Гласът й стана дрезгав от страх, малките солени капчици напуснаха убежището си под клепачите и се плъзнаха по бузите, към огнените къдрици върху възглавницата… Допреди миг беше убедена, че е стигнала дъното на страховитата пропаст, но сега усети как подът се разтваря и тялото й полита в нови, непознати дълбини…
Ворутиер най-сетне показа признаци на нормалност, стана и започна да обикаля леглото.
— Много добре, много освежаващо! — На лицето му се появи блудкава усмивка. — Знаеш ли, нещо започва да ми се приисква… В крайна сметка, ще взема сам да свърша работата… Ти сигурно ще си доволна, нали? Все пак изглеждам по-добре от Ботари!
— Не и за мен!
Той свали панталоните си и се приготви да я възседне.
— И на мен ще простиш, нали, любима?
Тялото й бе пронизано от хладна тръпка, изпита чувството, че е малка и напълно безпомощна.
— Страхувам се, че ще трябва да го направи всемогъщия и милосърден Бог! — прошепна едва чуто тя. — Защото за мен ти си едно отвратително чудовище!
— И това ще стане, но някой друг ден — ухили се той, погрешно приел думите й като пореден опит да се измъкне. Очевидно се възбуждаше от съпротивата и беше готов да повярва в нейното съществуване.
Сержант Ботари крачеше напред-назад. Главата му леко се разтърсваше, челюстите му се кривяха. Корделия вече го бе виждала в подобно състояние и знаеше, че то е признак на дълбоко душевно вълнение. Надвесен над нея, Ворутиер не обръщаше внимание на това, което ставаше зад гърба му. Вероятно по тази причина нямаше време дори да се учуди, когато сержантът го сграбчи за къдравата коса, изви главата му назад и преряза гърлото му с острия, обсипан със скъпоценни камъни скалпел. Извърши го бързо и професионално, с едно зигзагообразно движение. Острието прекъсна и четирите главни кръвоносни съда на шията на бараярския офицер. Пенлива кръв обля Корделия, ужасяващо топла и лепкава.
Тялото на Ворутиер се разтърси от самотна конвулсия. Кръвното налягане в мозъка му падна до нулата и той изгуби съзнание. Ботари пусна мократа от пот коса, Ворутиер падна между краката на Корделия, после безжизненото му тяло се плъзна по чаршафите и изчезна зад ръба на леглото.
Изправен пред нея, сержантът дишаше тежко. Корделия не помнеше дали изкрещя, но това едва ли беше от значение. На кораба сигурно бяха свикнали с виковете, които идваха от покоите на адмирала. Крайниците й изстинаха, изпитваше затруднение с дишането, сърцето й сякаш щеше да се пръсне.