Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Сигурно се шегуваш! — недоверчиво рече Рон. — Няма да я облека, в никакъв случай!
— Всички ги носят, Рон! — ядоса се госпожа Уизли. — Точно като тази! И баща ти има няколко за официални поводи.
— По-добре да ходя гол, отколкото да облека това — упорстваше Рон.
— Не бъди толкова глупав! — настоя госпожа Уизли. — Трябва да имаш такава мантия, включена е в списъка! Взех и за Хари… покажи му я, Хари…
С известна доза безпокойство Хари разгъна и последния пакет върху леглото си. Беше си я представил по-зле. Неговата официална мантия нямаше никаква дантела, всъщност доста приличаше на мантията му за училище, с изключение на това, че не беше черна, а тъмнозелена.
— Реших, че ще подчертава цвета на очите ти, миличък — нежно каза госпожа Уизли.
— Тази става горе-долу! — ядно рече Рон, гледайки мантията на Хари. — Защо и моята не е такава?
— Защото… ами… твоята е втора употреба и изборът не беше голям — отвърна госпожа Уизли и се изчерви.
Хари погледна настрани. Той с радост би поделил парите си в банка „Гринготс“ със семейство Уизли, но знаеше, че те никога не биха приели.
— Няма да я облека! — упорстваше Рон. — Никога!
— Добре — сряза го майка му. — Ходи гол тогава. А ти, Хари, не пропускай да му направиш снимка. Голям смях ще падне.
Тя излезе от стаята и хлопна вратата зад себе си. Странно бълботене се разнесе зад гърбовете им. Пигуиджън се бе задавил с едно прекалено голямо парче от „Совешка сладост“.
— Защо всичко, което имам, е било изхвърлено от някого? — гневно възкликна Рон и отиде да освободи човката на Пигуиджън.
ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА
В ЕКСПРЕС „ХОГУОРТС“
Когато Хари се събуди на следващия ден, утрото сякаш бе още по-мрачно заради края на ваканцията. Силен дъжд плющеше по прозорците, докато той обуваше джинсите и измъкваше пуловера си. Училищните си мантии щяха да облекат в експрес „Хогуортс“.
Хари, Рон и близнаците бяха слезли вече до площадката на първия етаж, когато госпожа Уизли се появи в подножието на стълбата силно разтревожена.
— Артър! — извика тя към горния етаж. — Артър! Спешно съобщение от министерството!
Хари се прилепи до стената да направи път на господин Уизли, който с облечена наопаки мантия профуча покрай него и изчезна. Когато момчетата влязоха в кухнята, видяха госпожа Уизли да рови припряно из кухненския бюфет.
— Тук някъде имах перо!
А господин Уизли се бе навел над огъня и разговаряше с…
Хари стисна силно очи и после ги отвори отново, за да се увери, че не го лъжат.
Сред пламъците се беше настанила главата на Амос Дигъри, подобна на едро брадато яйце. Тя говореше бързо, необезпокоявана от обстрелващите я искри и пламъците, плъзващи от време на време покрай ушите й.
— Съседите мъгъли чули крясъци и шумове и извикали как-им-беше-името… пилецаите. Артър, трябва да идеш…
— Ето!
Останала без дъх, госпожа Уизли тикна в ръцете на господин Уизли парче пергамент, шише мастило и смачкано перо.
— Истински късмет е, че научих за това — продължи главата на господин Дигъри. — Отидох по-рано на работа да изпратя няколко сови и заварих целия отдел „Злоупотреба с магии“ на крак… Ако Рита Скийтър разбере, Артър…
— А какво всъщност е станало според Лудоокия? — попита господин Уизли, докато развиваше капачката на мастилницата, потапяше перото в мастилото и се приготвяше да записва.
Очите на господин Дигъри го проследиха.
— Казва, че в двора му имало някой. Чул ги да се промъкват към къщата, но били нападнати от неговите кофи за боклук.
— Какво точно са направили кофите за боклук? — попита господин Уизли, записвайки трескаво.
— Доколкото знам, вдигнали са страшна врява и са открили стрелба с боклуци — продължи Дигъри. — Явно една от тях е продължавала да стреля, когато пристигнали пилецаите…
— Ами нападателите? — изпъшка господин Уизли.
— Артър, знаеш го Лудоокия! — Очите на господин Дигъри се ококориха. — Как ти се струва някой да посмее да се промъкне в двора му в мъртвилото на нощта? Най-вероятно е някой бездомен котарак, който се разхожда сега цял в картофени обелки. Но ако в отдела „Злоупотреба с магии“ разберат, лошо му се пише на Муди15. Нали му знаеш досието. Та затуй, ако може… някое невинно обвинение, нещо по-дребно… Какви са наказанията за обстрелващи боклукчийски кофи?
— Може да се размине и само с мъмрене — отвърна господин Уизли със сбърчено чело и продължи да записва. — Лудоокия нали не е използвал пръчката си? И никого не е нападал?
15
Мрачен, раздразнителен (англ.) — Бел.прев.