Мечтаят ли роботите за електроовце?

— И сега този ловец има списък с нашите имена, така ли? — запита Прис.

— Да, скъпа, предполагам че е така — рече Ирмгард. — Но не знае къде сме. Двамата с Рой решихме незабавно да напуснем апартамента. Натъпкахме каквото можахме в колата и се отправихме насам. Ще вземем някое съседно жилище.

— Но разумно ли е? — намеси се Изидор, събрал кураж. — Да с-с-се събирате всички на едно място?

— Е, вече не сме чак толкова много — рече замислено Ирмгард и протегна ръка към мъжа си. Изидор си помисли, че двамата се държат много странно. Чувстваше го, макар да не можеше да определи точно по какъв начин. Сякаш над всички умствени процеси в душата им цареше някаква чужда и зла абстрактност. Прис беше различна, в нея се долавяше само неудържим страх. Изглеждаше почти естествена… почти… но…

— Защо не се настаниш при него? — каза Рой на Прис и кимна към Изидор. — Поне е някаква защита.

— От пилешка глава? — възкликна Прис. — В никакъв случай няма да живея с него.

— Не мисля, че моментът е подходящ за подобни предразсъдъци — отбеляза спокойно Ирмгард. — Наемните ловци действат бързо. Нищо чудно новият да се появи тук още тази вечер, получават допълнително възнаграждение за бързо проведена операция.

— Забравили сте вратата отворена — изръмжа Рой, върна се в антрето и хлопна вратата, след което я заключи. — Прис, аз също смятам, че най-добре ще е ако се преместиш при Изидор. Ние с Ирм ще останем в сградата, за да можем да си помагаме, ако се наложи. Горе в колата имам някои електронни прибори, които свалих от кораба. Ще инсталирам връзка между двата апартамента за да можем да се чуваме постоянно. Ще монтирам и алармена система, с която да работим само ние четиримата. По всичко изглежда, че не сме в състояние да създаваме достоверни самоличности. Гарланд беше уверен в противното и вижте какво стана с него. Донякъде сам си е виновен — не биваше да отвежда втория наемен ловец в управлението на Мишън стрийт. Това беше грешка. А и Полоков — вместо да стои колкото се може по-далеч от него му се напъха в ръцете. Не бива да повтаряме грешките им — ще се държим заедно. — Не изглеждаше никак разтревожен, сякаш опасната ситуация му придаваше допълнителни сили и енергия. — Мисля си че… — Рой пое шумно, докато всички в стаята го следяха внимателно. — Мисля си, че трябва да има някаква причина, поради която ние тримата сме все още живи. Очевидно ако ловецът знаеше къде се намираме, досега да се е показал. Основният принцип на преследването е да се действа колкото се може по-бързо. Така и възнаграждението е по-голямо.