Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
„Странно, — мислеше си той, — че полицията не може да направи нищо. Просто не мога да повярвам. Тези хора трябва да са извършили някакво престъпление. Може би са емигрирали незаконно на Земята. Не веднъж са предупреждавали по телевизията, че трябва да се докладва за всеки кораб, приземил се извън космодрумите. Изглежда полицията се опитва да възпрепятства нелегалната емиграция на Земята. Но дори и да е така, едва ли за подобно престъпление наказанието ще е смърт. Това противоречи на устоите на мерсеризма.“
— Пилешката глава — рече Прис — ме харесва.
— Не го наричай така, Прис — направи й забележка Ирмгард и хвърли състрадателен поглед на Изидор. — Помисли си как би те нарекъл той.
Прис не отговори. Лицето й имаше загадъчно изражение.
— Аз ще се заема с инсталиране на апаратурата — рече Рой. — Ние с Ирмгард ще останем в този апартамент. Прис — ти ще отидеш с мистър Изидор — той се отправи към вратата с необичайна за тромавото си телосложение бързина. След миг вече беше навън и масивната врата се хлопна шумно. За момент пред очите на Изидор се мярна странно видение — на огромен и подвижен механизъм от метал, зъбчати колела, предавки, акумулатори и електрически вериги — и сетне отново на негово място застана образът на Рой Бети. Изидор почувства, че в гърлото му се надига смях и той с мъка го подтисна. Чувстваше се объркан.
— Човек на действието — отбеляза Прис. — Жалко, че не го бива много с инструментите и апаратурата.
— Ако въобще успеем да се измъкнем, — отбеляза замислено Ирмгард, — то ще е благодарение само на Рой.
— Но има ли смисъл всичко това? — промърмори Прис, по-скоро на себе си. После вдигна рамене и кимна на Изидор. — Добре, Джон. Ще се преместя при теб, за да ме защитаваш.
— В-всичките ще ви защитавам — побърза да отговори Изидор.
— Бих искал да знаете, — увери го Ирмгард Бети, — че ние сме ви безкрайно благодарни, мистър Изидор. Вие се първият приятел, с когото се сдобиваме тук, на Земята. Много мило от ваша страна. Надявам се, че някой ден ще можем да ви се отплатим — тя приближи и го потупа по ръката.
— А ще ми дадете ли да прочета някоя от тези пре-колониални книги? — запита я той.
— Моля? — Ирмгард погледна въпросително Прис.
— Онези стари списания — поясни Прис, която вече си събираше багажа. Изидор приближи към нея и пое вързопа от ръцете й. Чувстваше в себе си възторгът, който идва от постигането на някоя желана цел. — Не, Изидор, вече ви обясних, че по известни причини не ги носим с нас.
— Още утре ще отскоча до б-библиотеката — отвърна той. — Т-така ще има какво да четете и няма да скучаете.
Той поведе Прис нагоре по стълбите към своя собствен апартамент, мрачен, пуст и задушен, отнесе вещите й в спалнята и побърза да включи отоплителната инсталация, осветлението и телевизорът, с неговият единствен работещ канал.
— Харесва ми тук — обяви Прис със същия безизразен глас. Тя се разходи из стаята, пъхнала както и по-рано ръце дълбоко в джобовете на полата си. Лицето й, в противоречие с казаното имаше недоволно, намръщено изражение.
— Какво има? — запита я той.
— Нищо — Прис спря пред прозореца, вдигна завесата и втренчи мрачен поглед навън.
— Мислиш за тези, които те търсят нали… — поде той.
— Те са само една халюцинация — прекъсна го Прис. — Под влияние на лекарствата, които ми даваше Рой.
— М-моля?
— Наистина ли повярва, че съществуват наемни ловци?
— Но нали мистър Бети каза, че те са убили приятелите ви.
— Рой Бети е почти толкова луд, колкото съм и аз — отвърна Прис. — Всъщност ние избягахме тук от една психиатрия на Източното крайбрежие. Всички сме шизофреници, с нарушена способност за емоционално възприятие — нарича се „отслабване на емоционалната реакция“. В момента имаме групова халюцинация.
— Така си и мислех — че не е вярно — отвърна с облекчение Изидор.
— Защо? — тя се завъртя рязко и впи изненадан поглед в него. Джон почувства, че се изчервява.
— З-защото просто такива неща не се случват. П-правителството никога няма да позволи да се извършват убийства, независимо от вида на престъплението. А и мерсеризма…
— Прав си. Но това важи само за хората.
— Не е вярно — възрази Изидор. — Животните също са защитени — свещени са дори змиите, насекомите…
— Значи смяташ, че е невъзможно, така ли? — Прис продължаваше да го разглежда внимателно. — Както каза, дори животните са под закрилата на закон. Всичко живо е защитено. Всяко органично създание, което пълзи, лази, гърчи се, подскача, лети, рои се, снася яйца или… — тя внезапно млъкна. На вратата стоеше Рой Бети, а зад него се точеше тънък кабел.