Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Йеден, на твое място не бих се притеснявал излишно — добави Хам. — Без пари той няма да може да поддържа армията дълго. Може да е силен аломант, но това не значи всесилен.
Бриз се засмя.
— Макар че, като си помислиш, враждебно настроените детронирани псевдобожества никак не са подходящи за съседи. Ще трябва да измислиш как да се отървеш от него.
На Йеден тази идея очевидно никак не му се понрави, но той реши да не настоява.
— Е, май приключихме — обяви Келсайър.
— Хъм — рече Хам. — Ами въпросът с Министерството? Не трябва ли поне да държим под око инквизиторите?
Келсайър се усмихна.
— Ще оставим на брат ми да се погрижи за тях.
— Как ли пък не! — избумтя един нов глас в стаята.
Вин подскочи, извъртя се и погледна към вратата. На прага стоеше висок широкоплещест мъж, неподвижен като статуя. Носеше скромни дрехи — семпла риза, панталони и широк елек, каквито носеха скаа. Беше скръстил недоволно ръце. Решителното му квадратно лице й се стори странно познато.
Погледна към Келсайър. Сходството беше очевидно.
— Марш? — попита Йеден и се надигна. — Марш, това си ти!? Той ни обеща, че ще се присъединиш към нас, но аз… както и да е… добре дошъл отново при нас!
Лицето на Марш остана безстрастно.
— Йеден, не съм сигурен, че съм се върнал при вас. Ако нямаш нищо против, бих искал да поговоря насаме с по-малкия си брат.
Останалите се надигнаха и излязоха един по един, като заобикаляха Марш отдалече. Вин ги последва, затвори вратата и слезе в стаята си.
След по-малко от три минути беше долепила ухо до вратата и слушаше внимателно разговора, който се водеше вътре.
7.
Рашек е висок — разбира се, повечето жители на Терис са високи. Твърде е млад обаче, за да се радва на уважение от останалите носачи. Има чар и придворните дами вероятно биха го обрисували като красив, макар и грубоват.
Но от друга страна, учудва ме, че някой би се вслушал в човек, който говори с такава непреодолима омраза. Никога не е виждал Кхлениум, но ненавижда града. Не ме познава, а вече забелязвам гняв и враждебност в очите му.
Марш не изглеждаше особено променен, макар да бяха минали цели три години. Все още беше строг и властен, какъвто Келсайър го помнеше от детството си. В очите му все така блещукаше недоволство и говореше със същия неодобрителен тон.
Но ако можеше да се вярва на Доксон, възгледите му се бяха променили сериозно от онзи ден преди три години. Келсайър все още не можеше да повярва, че брат му се е отказал да предвожда бунтовниците. Винаги се бе отнасял със страст към работата си.
Изглежда обаче страстта му се бе изпарила. Марш пристъпи в стаята и втренчи поглед в дъската. Дрехите му бяха покрити с петна от сажди, макар че за скаа лицето му бе относително чисто. Зачете бележките на Келсайър, после се обърна и хвърли на креслото до брат си един лист.
— Какво е това? — попита Келсайър, докато го вдигаше.
— Имената на единайсетимата, които си убил нощес — отвърна Марш. — Помислих си, че може да искаш да ги знаеш.
Келсайър хвърли листа в камината.
— Те служеха на Последната империя.
— Те бяха хора, Келсайър — ядоса се Марш. — Със свой живот, със свои семейства. Неколцина от тях бяха скаа.
— Предатели.
— Хора — повтори Марш. — Хора, които се опитват да оцелеят, както могат.
— Е, аз правя същото — рече Келсайър. — И за щастие, животът ме е дарил със способността да хвърлям такива като тях от високи сгради. Щом искат да се изправят срещу мен в защита на благородниците, могат да умрат като благородници.
Лицето на Марш потъмня.
— Как можеш да говориш с насмешка за подобни неща?
— Мога, Марш — отвърна Келсайър, — защото смехът е единственото, което ми остана. Смехът и непоколебимостта.
Марш изсумтя тихо.
— Трябва да се радваш — продължи Келсайър. — След като десетилетия наред слушах нравоученията ти, най-сетне реших да се захвана с нещо, което подобава на моя талант. Предполагам, че ти също си тук, за да помогнеш…
— Ни най-малко — прекъсна го Марш.
— Тогава защо дойде?
— За да ти задам един въпрос. — Марш пристъпи напред и се изправи пред Келсайър. Бяха почти еднакви на ръст, но заради непреклонния си вид Марш винаги изглеждаше по-висок. — Как смееш да го правиш? — попита той тихо. — Посветих живота си на събарянето на Последната империя. Докато ти и крадливите ти приятели се забавлявахте, аз укривах бегълци. Докато подготвяхте жалките си обири, аз организирах набези. Докато живеехте в лукс, пред очите ми храбреци умираха от глад. — Марш вдигна ръка и забоде пръст в гърдите на Келсайър. — Как смееш?! Как смееш да използваш съпротивителното движение за твоите жалки „операции“? Как смееш да използваш мечтата за собственото си обогатяване?