Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Не знаех откъде да започна. Имах да го питам за много неща. Той сякаш разбра какво е настроението ми и се разсмя от душа.
— Как се чувстваш? — попита той закачливо.
Не исках нищо да казвам. Още бях разстроен. Дон Хуан ме прикани да седна на гладкия камък. Каза, че камъкът е силен и че като поседя малко на него, ще се обновя.
— Седни — сухо ми заповяда той.
Не се усмихна. Очите му ме пронизваха. Автоматично седнах.
Каза, че съм небрежен към силата, като се държа мрачно, и че трябва да сложа край на това, в противен случай силата ще се обърне срещу двама ни и никога няма да излезем живи от тези пусти и тъжни възвишения.
След миг мълчание той попита между другото:
— Как върви сънуването?
Обясних му колко ми е трудно да си заповядвам да гледам ръцете си. Отначало ми беше сравнително лесно, навярно поради новата задача. Не ми беше трудно да си напомням, че трябва да гледам ръцете си. Но въодушевлението ми се бе изпарило и някои нощи не можех вече да постигна нищо.
— За да заспиш, трябва да си слагаш превръзка на главата — каза той. — Превръзката е хитра маневра. Не мога да ти дам, защото сам трябва да си я направиш от хасе. Но не можеш да си направиш, докато не ти се появи при сънуването. Разбираш ли какво искам да кажа? Превръзката трябва да се направи според особеностите на съновидението. И трябва да има напреко една лента, която да приляга плътно по горната част на главата. Или просто да прилича много на стегната шапка. Сънуването е по-лесно, когато човек носи силен предмет на горната част на главата си. Можеш да носиш своята шапка или да си сложиш качулка като монах и да заспиш, но тези неща ще станат причина само да имаш напрегнати сънища, а не сънуване.
За момент замълча, сетне продължи да ми разказва с бърз водопад от думи, че с превръзка за глава не се „вижда“ само при сънуване, а може да се случи и когато съм буден и в резултат на всякакво крайно или абсолютно несвързано събитие, като например наблюдаването на птичия полет, движението на водата, облаците и така нататък.
— Ловецът на сила наблюдава всичко — продължи той. — И всичко му казва по някоя тайна.
— Но как може човек да е сигурен, че нещата казват тайни? — попитах аз.
Помислих, че може би си има специална формула, която му позволява да съставя „правилни“ тълкувания.
— Единственият начин да бъдеш сигурен е да спазваш всички напътствия, които ти давам още от първия ден на твоето пристигане при мен — каза той. — За да има сила, човек трябва да живее със сила.
Усмихна се снизходително. Сякаш бе изгубил суровия си вид; дори ме побутна леко по ръката.
— Изяж си силната храна — подкани ме той.
Задъвках сухото месо и в този момент ме озари мисълта, че сухото месо може би съдържа психотропно вещество и от него да са халюцинациите ми. За момент почувствах облекчение. Ако бе поставил нещо в месото, прекрасно можех да разбера миражите си. Помолих го да ми каже дали има нещо в „силното месо“.
Той се засмя, но не ми отговори директно. Настоях, уверявайки го, че не се сърдя, нито дори се дразня, само искам да го узная, за да мога спокойно да си обясня събитията от предната нощ. Подканих го. Увещавах го, накрая започнах да го моля да ми каже истината.
— Ти си съвсем обезумял — каза той и заклати глава, загубил вяра. — Ставаш коварен. Упорстваш в опитите си да си обясниш всичко докрай. В това месо няма нищо друго освен сила. Силата не е сложена в него от мен, нито от когото и да било, а от самата сила. Това е сухо месо от елен и този елен ми бе дарен по същия начин, по който на тебе неотдавна ти бе дарен един заек. Нито ти, нито аз сме поставили нещо в този заек. Не ти казах да изсушиш месото на заека, защото това би изисквало повече сила, отколкото имаше ти. Аз обаче те накарах да хапнеш от месото. Ти не изяде много заради собствената си глупост. Това, което се случи с теб миналата нощ, не беше нито шега, нито лудория. Ти се сблъска със силата. Мъглата, тъмнината, светкавиците, гръмотевиците и дъждът бяха част от великата битка на силата. Ти имаше късмета на глупака. Един воин би дал всичко за една такава битка.
Моят аргумент беше, че цялата случка не би могла да бъде битка на силата, тъй като не е била действителна.
— А кое е действително? — попита ме дон Хуан съвсем спокойно.
— Това, което виждаме, е действително — казах аз, посочвайки околността.
— Такъв беше и мостът, който видя миналата нощ, такава беше и гората, и всичко останало.
— Щом са били действителни, къде са сега?