Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Беше почти полудял, тялото му се мяташе, членът му напираше срещу бедрото му. Защо, по дяволите, не се будеше?
— Остави ме да ти сваля тази смешна риза.
Тя изстена и той спря, като се намръщи. Разбира се, че щеше само да стене, ако това, което той правеше, я изпълва със страст.
— Александра — каза той тихо и леко я потупа с длан по бузата. Изгаряше.
За момент той не искаше да повярва. Тя простена отново и се изплъзна от него. Боже Господи, не стенеше от желание по него, не стенеше, за да го съблазни, а защото изгаряше от температура.
Почувства се като животно, ужасно виновен, след това изпита желание да се присмее на себе си за собствената си измама. Поклати глава, сериозността на положението достигна съзнанието му. Беше болна. Беше много болна. Той отрезня, похотта му замря. Беше виждал много мъже, обхванати от треска след битки. И толкова много от тях бяха умрели. Прекалено много. Но поне знаеше какво да прави. Все още валеше силно, Нямаше как да доведат лекар. Всичко зависеше от него самия. Дъглас бързо се изправи и отиде в предната стая.
— Том — извика той тихо.
— Милорд, нещо се е случило ли?
— Да, нейно благородие е болна. Трябва да и свариш билков чай, а аз ще я окъпя в студена вола, за да смъкна температурата й. Намират ли ти се някакви специални лекарства, които биха могли да й помогнат?
Том не разполагаше с лекарства, но имаше от чудесния билков чай на майка си.
Когато Дъглас се върна при Александра със запалена свещ в ръка, разбра, че докато е водил разговора с Том, е бил почти гол. Той се закани с пръст сам на себе си, положи свещта върху малката нощна масичка до леглото и бързо навлече панталоните на Том. Допря длани до бузите й, след това до раменете й. Беше потънала в пот. Том донесе съд със студена вода и мека кърпа.
Дъглас изправи ръцете и краката и, после започна методично да я измива от лицето до пръстите на краката. Когато студената мокра кърпа се върна към лицето й, тя се опита да се извие настрани, но той я държеше здраво и й каза тихо:
— Недей, Александра. Стой мирна. Сега ти си болната. Стой мирна.
Знаеше, че не може да го разбере. Избърса лицето и, като задържа студената кърпа няколко секунди. Тя обърна лице към дланта му, като се опита да се зарови в кърпата.
— Да, много си гореща, нали? Не, няма да спра да правя това, обещавам. Знам, че така ти е добре. Знам, че изгаряш. Довери ми се поне сега.
Кърпата премина през шията й към раменете. След това и вдигна и усети, че самата тя бе станала вряла. Треската беше нападнала тежко Алекс.
Обърна я по корем. И отново и отново минаваше с кърпата по тялото и. Опитваше се да не я гледа, опитваше се да не признава как се чувства, когато я гледа, опитваше се да не отдава значение на факта, че членът му беше възбуден въпреки болестта й — тя не беше готова за него, а може би нямаше да го желае дори и да не беше болна.
— Александра — обърна се той към нея. — Слушай ме сега. Ти си много болна, но искам бързо да се оправиш. Чуваш ли ме? Спри с тези глупости. Отвори очи и ме погледни. По дяволите, отвори очи.
Тя ги отвори. Погледна го и очите й бяха бистри.
— Здрасти — отрони тя. — Боли ли те главата, Дъглас?
— Кой го е грижа за главата ми? Ти как се чувстваш?
— Боли ме всичко.
— Знам. Така по-добре ли ти е? — И той постави кърпата върху гърдите и корема й.
— О, да — отговори тя и затвори очи.
Дъглас продължи да го прави, докато Том почука на вратата, носейки специалния чай на майка си.
Дъглас покри Алекс и я повдигна да се облегне на възглавниците. Седна до нея и я обхвана с ръка:
— Събуди се отново, Александра. Искам да пишеш този чай. Важно е да пиеш течности, иначе ще получиш обезводняване, което може да е фатално. Хайде, отвори уста.
Тя се подчини. Задави се с чая и той наклони чашата така, че да изтича много тънка струйка. Беше търпелив. Тя изпи цялата чаша. След това отново изстена. Отново и положи назад и се зае да измива с кърпата тялото и.
След около час треската беше преминала. Алекс скоро започна да трепери и да се тресе от студ.
Дъглас не се поколеба. Пропълзя при нея в леглото и я притисна до себе си. Тя също се устреми към него, като се опитваше да се зарови, а краката и се блъскаха в неговите, лицето и беше под дясната му ръка. Той се усмихна, когато направи опит да изправи тялото и. Скоро се обля в пот, но не се дръпна от нея, а я притисна още повече към себе си, сякаш искаше да покрие всяка педя от нея. Странно беше, че е толкова гореща, а същевременно толкова студена отвътре. Много е странно, помисли си Дъглас, като опря бузата си до челото й. Косата й поне сега беше суха. Напълно осъзнаваше, че носи отговорност за Алекс, както и това, че ръцете му я галеха, плъзгайки се нагоре и надолу по гърба й. По дяволите!