Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Чувството за удовлетвореност пропъди лошото му настроение. Подходящо време, за да се изправи срещу друг опонент с много по-внушителни умения. Той се насочи към магазина си, решен да принуди Калиста да признае, че го обича. Когато го направеше, щеше да й признае, че я желае повече от всичко на света и би направил почти всичко, за да я спечели.
В съзнанието му изплува лицето на Хенри Стантън.
Почти всичко.
Дрейк беше толкова погълнат от мислите си, че не забеляза, че двамата мъже, с които се беше бил, излизат от кръчмата. Изчакаха го да завие зад ъгъла, после го последваха незабелязано.
Няколко часа по-късно Калиста наля на Клайд още една чаша червено вино.
— Господарят ви може и да е негодник, но трябва да му призная едно нещо — има прекрасен вкус. — Калиста отпи от своята чаша. Тишината в спалнята му я бе навела на мисли, които не бе могла да понесе. Компанията на Клайд й беше много по-приятна от самотата.
— Така е. — Клайд вдигна чаша в безмълвен тост за нея. — Във всяко отношение.
Калиста кимна.
— Благодаря. А сега, вие сте на ход.
Бяха прекалено съсредоточени върху играта и не чуха щракването на вратата към тайното стълбище, последвано от тихи стъпки.
Клайд наклони глава, за да огледа по-добре шахматната дъска.
— „Съдбата помага на смелите“ — цитира той и премести царицата си.
Калиста я взе с коня.
— А, „Усърдието е майка на съдбата“, както би казал любимият ми автор, Сервантес.
Клайд погледна мрачно към царя си, хванат натясно в ъгъла, защитаван единствено от топ и три пешки, докато тя бе изгубила само един офицер и четири пешки. Той премести царя си.
— След като вече загубих три игри, не очаквам да се случи чудо. Предавам се. Трябва да ви кажа, лейди Ралей, че никога не съм виждал жена да играе шах като вас.
— Може би самите фигури ме вдъхновяват — каза тя, наслаждавайки се на блясъка на слонова кост и хематит. Потупа своята бяла царица, истинска Елизабет, събираща армията си за война срещу Испания.
— Или може би имаш някакво родство с добрата кралица Бет — обади се един дълбок глас. — Тя отхвърля всеки ухажор, за да остане девствена.
Калиста го изгледа така, че дори кралица Елизабет би останала доволна.
Клайд бързо се изправи.
— Извинете ме, сър, не предполагах, че ще се върнете толкова рано.
— Очевидно. Забавляваш ли се, Клайд? — Дрейк влезе в обсега на лампата.
Очите на Калиста се разшириха. Синьото кадифено сако на Дрейк беше скъсано, дантелите на ръкавите му — мръсни и с петна от кръв, кокалчетата на ръцете му — ожулени. Тя стана и тръгна към него разтревожена.
— Добре ли си?
Клайд натопи чиста кърпа в каната на масата и се приближи, за да превърже ръката на Дрейк, но той го отблъсна.
— Знаеш, че не обичам да се суетиш. Добре съм. Просто едно недоразумение, с което се справих доста добре.
Калиста подуши въздуха. От изражението й изчезна всичката загриженост, когато се върна и седна на мястото си.
— Защо не си признаеш, че си участвал в пиянски бой?
— Така е. И това ме вдъхнови за нещо друго. Можеш да си ходиш, Клайд.
Клайд погледна двойката, отвори уста, после я затвори. Излезе неохотно от стаята.
Миризмата на коняк не можеше да скрие другата, лека миризма, на парфюм. Беше спал с някоя. И въпреки това, странно, но беше още възбуден. Гледаше я като хрътка, готова да скочи върху лисица.
Калиста настръхна. Обърна се и закрачи из стаята, решена този път да не му показва слабостта си.
— Компанията ти добра ли беше?
Той се приближи и внимателно я обърна с лице към себе си.
— Недостатъчно. Беше тъмнокоса, нали разбираш? Косите й не могат да стоплят мъжа — тялото и душата му. Прелестите й изпълниха ръцете ми, но душата ми — не.
Той протегна ръце. Дори маската не можеше да скрие нетърпението му.
Калиста пъхна ръце в джобовете си и затвори очи. Какви грехове бе извършила, че да заслужи този тормоз? Само ако…
Тя отвори очи и излъга съвсем спокойно:
— Намирам, че драконите не ми харесват.
Ако трябваше да мисли само за себе си, щеше да загърби целия свят и да прекара живота си тук с него. Единствено споменът за Дрейк, надвесен над Хенри през онази първа нощ, поддържаше силите й.
Ръцете му се отпуснаха. Той ги сви в юмруци, после ги отпусна само благодарение на изключителната си воля.
— Колко неподходящо, защото и силата на свети Георги няма да ми попречи. И тъй като явно нямаш меч и щит, защо не приемеш неизбежното?