Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
В този момент си помислих:
„Ако ми направиш предложение, аз на драго сърце бих го приела.“
Това обаче си казах само наум, а на глас му отговорих следното:
— По този начин ще отблъснете всяка почтена жена, която би била склонна да приеме предложението ви. Вие предварително осъждате всички, които биха били готови да се оженят за вас, и решавате, че жената, която бихте взели, не може да бъде почтена.
— Бих желал да ме убедите, че една почтена жена ще се ожени за мен. Тогава бих поел риска.
Той замълча за момент и внезапно каза:
— А вие бихте ли ме взели, госпожо?
— И таз добра, как можете да ми задавате такъв въпрос след това, което казахте за жените. Във всеки случай, за да не си помислите, че само чакам да си вземете думите обратно, ще ви отговоря направо „не“. Аз имам друга работа с вас и съвсем не предполагахме ще обърнете на комедия моята сериозна молба, особено като знаете в какво отчаяно положение се намирам.
— Но, госпожо, и аз съм в отчаяно положение като вас и също така се нуждая от съвет. Ако не намеря помощ отнякъде, ще полудея. Уверявам ви, просто не знам какво да предприема.
— О, много по-лесно е човек да даде съвет във вашия случай, отколкото в моя.
— Добре, тогава дайте ми съвет, моля ви се. Вашите думи ми вдъхват надежда.
— Щом случаят ви е толкова ясен, можете да получите законен развод и тогава ще намерите много почтени жени, на които да направите предложение, както подобава. Не са се свършили жените, та да не можете да си намерите съпруга.
— Добре, в такъв случай ще говоря сериозно с вас. Ще приема съвета ви, но мога ли да ви задам преди това един въпрос?
— Можете да ми зададете всякакви въпроси освен този, който вече ми зададохте.
— Вашето условие ме затруднява, защото аз искам да ви задам именно този въпрос.
— Можете да ме питате за каквото искате, но на този въпрос аз вече отговорих. Освен това, сър, нима имате толкова долно мнение за мен, та да очаквате, че ще ви отговоря предварително на такъв въпрос. Всяка жена ще сметне, че не говорите сериозно и искате само да се пошегувате.
— Ама аз не се шегувам. Говоря ви най-сериозно, помислете си.
— Сър — казах аз с малко по-строг тон, — дойдох при вас по моя работа. Моля ви да ми кажете какъв съвет ще ми дадете.
— Ще мога да ви отговоря, когато дойдете идния път. — Не мога да дойда, защото вие ми затворихте вратата на дома си.
— Как така! — възкликна той изненадан. — Защото вие не можете да очаквате, че ще дойда тук след всичко, което ми наговорихте.
— Е, тогава обещайте ми да дойдете пак и аз няма да спомена дума по този въпрос, докато не получа развод. Надявам се, че ще бъдете по-благосклонна, когато тази работа бъде уредена. Или вие ще станете моя съпруга, или въобще няма да се разведа. Храня такива чувства към вас заради вашето неочаквано благоразположение и съчувствие, да не говорим за другите основания, които имам.
Това беше най-приятното нещо, което той можеше да ми каже. Аз обаче знаех, че най-добре ще го вържа, като се държа резервирано, докато не получи развод, което, както изглеждаше, беше далечна работа; следователно имаше достатъчно време да приема предложението му. Затова му казах много почтително, че има достатъчно време да помислим за тези неща, когато той се разведе с жена си. Междувременно, рекох, аз заминавам надалече и той би могъл да намери жени, които да му харесат повече. С това свършихме разговора и той ме помоли да обещая, че ще дойда на следния ден, за да говорим по моята работа. След известно настояване от негова страна аз се съгласих, макар че, ако можеше да отгатне мислите ми, щеше да види, че съвсем не беше нужно толкова да ме моли.
На следната вечер дойдох, както бяхме уговорили, но заедно с прислужницата си, за да види, че държа прислуга. Той искаше момичето да остане, но аз й заповядах да дойде да ме вземе в девет часа. Той се възпротиви и каза, че сам ще ме изпрати до вкъщи; това не ми хареса, защото си помислих, че иска по този начин да научи къде живея, за да може да разпита за репутацията ми и материалното ми състояние. Въпреки това реших да поема този риск, тъй като всички хора в квартала можеха да му кажат само добри неща за мен. И в действителност всичко, което той чу за мен, беше, че съм богата, скромна и сериозна жена. Дали тези сведения бяха верни, или не, не е важно; това показва обаче колко важно е за всички жени, които искат да постигнат нещо, да пазят доброто си име, дори когато (може би) не са толкова добродетелни.
За мое голямо удоволствие видях, че той беше приготвил вечеря. Забелязах, че живее доста нашироко и има хубаво мебелирана къща, и това много ме зарадва, тъй като гледах на дома му като на мой собствен.