Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Гората започна да се спуска надолу. Първо наклонът беше лек, но после ставаше стръмен и накрая отново се заредиха практически равни участъци. Маскул се натъкна на обширни тресавища, които трябваше да прегази. Не го беше еня, че се намокри — само да зърнеше оня, който удряше барабана. Но прекоси километри, без да го приближи.
Меланхолията на гората успокои духа му. Обхвана го униние, умора и същевременно изпита ожесточение. От известно време барабаненето бе заглъхнало и Маскул почти се отказа да го преследва.
Докато заобикаляше дънера на едно широко, подобно на колона дърво, той почти се блъсна в тялото на някакъв мъж, застанал прав зад него. Беше се облегнал на дънера с една ръка, сякаш почиваше. Другата му ръка се опираше на жезъл. Маскул спря рязко и го зяпна.
Беше огромен на ръст и почти гол. Надвишаваше Маскул с цяла глава. Лицето и тялото му фосфоресцираха слабо. Трите му очи бяха светлозелени и блестяха като лампи. Кожата му беше гладка, без косми, косата му обаче беше подредена в спирали и завързана като на жена. Изражението му излъчваше абсолютно спокойствие, макар да се виждаше, че под повърхността му се крие страхотна овладяна енергия.
— Ти ли барабаниш? — обърна се Маскул към него.
Мъжът поклати отрицателно глава.
— Как се казваш? — продължи Маскул.
Той му отговори на неестествен изкълчен език, от който Маскул разбра, че името му е Дремсинтер.
— Какво беше това барабанене?
— Суртур — рече Дремсинтер.
— Трябва ли да го последвам?
— Защо?
— Може би той иска. Той ме доведе тук от Земята.
Дремсинтер го хвана, наведе се, взря се внимателно в лицето му и рече:
— Не теб, а Найтспор.
За пръв път Маскул чуваше името на Найтспор, откакто беше пристигнал на планетата. Стъписан, той не успя да измисли повече въпроси.
— Изяж го — нареди Дремсинтер. — После ще тръгнем след звука заедно. — Вдигна от земята нещо и го подаде на Маскул. Не можеше да се види ясно какво беше, но Маскул прецени, че е твърдо и закръглено като ядка с размера на юмрук.
— Не мога да го счупя — рече той.
Дремсинтер го взе между ръцете си и го строши. Маскул хапна от пренеприятната пихтиеста вътрешност.
— Тогава аз защо съм на Торманс? — запита той най-сетне.
— За да откраднеш огъня на Муспел и да дадеш на човешкия живот по-дълбок смисъл, но дори не те попитаха дали душата ти ще издържи пламъка.
Маскул едва разбираше приглушения глас.
— Муспел… — промълви той. — Името, което се опитвам да си спомня, откак съм буден.
Дремсинтер внезапно извърна глава и като че се заслуша. Махна на Маскул да мълчи.
— Барабана?
— Шшшт. Идват.
Той се загледа нагоре към гората. Чу се познатото думкане, този път придружено от тропота на крака.
Маскул също видя, че измежду дърветата се появиха трима мъже и се насочиха към тях. Движеха се в нишка на разстояние метър един след друг. Спускаха се бързо по склона, без да поглеждат встрани. Бяха голи. Фигурите им блестяха на тъмния горски фон с бледа свръхестествена светлина, зеленикава и призрачна. Щом се изравниха с Маскул на около двайсетина крачки, той ги позна. Първият беше той самият, вторият — Краг, а последен ходеше Найтспор. Лицата им бяха строги и решителни.
Оня, който биеше барабана, не се виждаше. Като че ли ударите идваха отнякъде над главите им. Маскул и Дремсинтер станаха, за да догонят бързащите мъже. В същото време засвири тиха нежна музика.
Ритъмът й следваше барабанните удари; но за разлика от тях, не идеше от определено място. Приличаше на вътрешната музика, дочувана насън, която следва сънуващия навсякъде като някаква естествена атмосфера, за да превръща всичките му преживявания в чувство. Вълнуваща, страстна и трагична музика, като че ли изпълнявана от някакъв неземен оркестър. Маскул вървеше напред, заслушан в музиката. Тя се засилваше и ставаше все по-пламенна. Ала барабанните удари проникваха в нея като пулса на реалността.
Вълнението на Маскул нарасна. Не можеше да прецени дали са минали минути или часове, откакто призрачното шествие продължаваше да крачи успоредно на тях двамата с Дремсинтер. Ритъмът на музиката се ускори бясно. Краг вдигна ръка и в нея проблесна дълъг нож. После скочи напред, издигна го над гърба на призрачния Маскул и го прободе два пъти, оставяйки острието в раната. Маскул разпери ръце и падна мъртъв. Краг се шмугна в гъстия лес и изчезна от погледа. Найтспор продължи сам и невъзмутим.
Музиката се извиси до кресчендо. Воят й изпълни мрачната великанска гора. Звуците напираха отвсякъде — отгоре, от земята изпод стъпалата им. Величествена и страстна музика. Маскул почувства, че душата му излита от телесната си обвивка.