Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Той не може да ми заповяда — спокойно каза Тидомин. — Ще позволиш ли истината да погине, Спадевил?
— Истината няма да изчезне със смъртта ми, ще я погубя обаче, ако се опитам да избягам от смъртта — изрече Спадевил. — Катис, приемам присъдата ти.
Тидомин промълви:
— Колкото до мен, уморих се от днешния път и искам да умра заедно с него.
— Докажи, че си искрен — извика Катис на Маскул. — Убий този мъж и любовницата му в името на закона на Ха-тор.
— Не мога — възпротиви се Маскул. — Днес пътувахме като приятели.
— Отрече дълга, а сега трябва да изпълниш своя дълг — обади се Спадевил. Поглаждайки замислено брадата си. — Какъвто и закон да приемеш, трябва да му се подчиниш, без да хитруваш. Законът ти нарежда да ни убиеш с камъни. Хайде, че скоро ще мръкне.
— Дори за това ли не ти достига мъжество? — подигра го Тидомин.
Маскул пристъпи тежко и рече:
— Бъди ми свидетел, Катис, че действам по принуда.
— Хатор гледа отгоре и те подкрепя — насърчи го Катис.
Маскул отиде до купчината камъни, натрупани на брега на мочурището. Огледа ги и подбра два скални отломъка, по-тежки, отколкото можеше да носи. Вдигна ги и залитайки от тежестта, се върна при тях.
Остави ги и се изправи, за да си поеме дъх. Щом се съвзе, той си призна:
— Не ми харесва тази работа. Няма ли друг начин? Остани тук през нощта, Спадевил, а утре сутринта се върни у дома. Никой няма да ти стори зло.
Ироничната усмивка на Спадевил не се виждаше в тъмното.
— За да мисля отново още една година и да дойда отново в Сант с нова истина? — рече той. — Хайде, недей да губиш време, удари ме с по-тежкия камък, че съм по-силен от Тидомин.
Маскул вдигна единия камък и пристъпи четири широки крачки напред. Спадевил се изправи срещу него в очакване.
Грамадният къс изсвистя във въздуха. Премина като тъмна сянка и удари Спадевил право в лицето, премаза го и му счупи врата. Мъжът умря мигновено.
Тидомин погледна към падналия.
— Побързай, Маскул, не ме карай да чакам — подкани го тя.
Маскул ей пое дъх и вдигна втория камък. Жената застана пред тялото на Спадевил и се изпъна, сериозна и неподвижна.
Ударът я уцели между гърдите и брадичката. Тя се свлече. Маскул изтича до нея, коленичи на земята и я привдигна в ръце. Така стана свидетел на последното й дихание.
Маскул отново я положи на земята, опрял се на дланта си и се взря в мъртвото лице. Смяната от героичното одухотворено изражение във вулгарната ухилена маска на Кристалния премина като светкавица, ала той я забеляза.
Изправи се в мрака и повика Катис при себе си.
— Това ли е истинският вид на Майстора? — попита той.
— Това е Майстора без илюзии.
— Как може да съществува този ужасен свят? — възкликна той.
Катис не отвърна нищо.
— Кой е Суртур?
— Утре ще се приближиш към него. Но не тук.
— Пролях толкова кръв — рече Маскул. — Нищо добро няма да излезе.
— Не се бой от промените и от разрухата, страшни са смехът и радостта.
Маскул разсъждаваше.
— Кажи ми, Катис — проговори той, — ако бях избрал да последвам Спадевил, щеше ли да приемеш вярата му?
— Той беше с извисена душа — отвърна Катис. — Очевидно гордостта на мъжете е просто издънка на удоволствието. Утре аз също трябва да напусна Сант, за да поразсъждавам по този въпрос.
Маскул потръпна.
— Значи убийството им не беше необходимост, а престъпление! — възкликна той.
— Той изпълни ролята си и оттук насетне жената със своята любов и преданост щеше да опропасти идеите му. Няма за какво да съжаляваш, чужденецо, а веднага заминавай далеч от тая страна.
— Още тази нощ? — учуди се Маскул. — Къде да отида?
— В Уомбфлаш, където ще се запознаеш с най-големите умове. Ще ти покажа пътя.
Катис хвана Маскул за ръка и го поведе в мрака: Изминаха километър и половина по ръба на пропастта. Вятърът ги пронизваше и хвърляше в лицата им песъчинки. През облаците се виждаха далечни трепкащи звезди. Маскул не разпозна нито едно известно нему съзвездие. Запита се дали оттук се вижда Слънцето на Земята и ако да, къде е то.
Стигнаха до грубо издялани стъпала, които водеха надолу към подножието на скалите. Приличаха на другите, по която се бяха изкачили. Тези свършваха до Гората Уомбфлаш.
— Върви по този път — рече Катис. — Няма да идвам по-нататък.
— Преди да се разделим, кажи ми защо удоволствието е срамно — задържа го Маскул.
— Защото удоволствието ни кара да забравим за нашия дом.
— Който е…
— Муспел — отвърна Катис.
След като бе задоволил любопитството му, той се освободи от ръката на Маскул, обърна му гръб и изчезна в мрака.