Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Спадевил се намръщи и подхвана:
— Омразата към удоволствието докарва след себе си гордост. Гордостта е удоволствие. За да убиеш удоволствието, трябва да се посветиш на дълга. Когато умът обмисля праведни дела, няма време да мисли за удоволствието.
— Това ли е всичко? — попита Катис.
— Истината, дори когато говориш на прост човек, е проста.
— Ще унищожиш ли Хатор и поколенията му от следовници с новата истина?
— Ще унищожа природата и ще наложа закона.
Настана продължително мълчание.
— Моят проб е двоен — заговори Спадевил. — Позволи ми да удвоя твоя и ти ще видиш света така, както аз.
— Ела насам, едрия — подвикна Катис на Маскул.
Маскул пристъпи по-наблизо.
— Прие ли да следваш вярата на Спадевил? — попита мъжът.
— До смъртта си — заяви Маскул.
— Ще избия единия от двата ти проба — рече Катис и взе от земята камък. — Щом ти остане само един, ще виждаш като мен, но ще мислиш като Спадевил. Тогава ще избереш вярата си. Аз ще те последвам.
— Изтърпи болката, Маскул, в името на бъдещите хора — насърчи го Спадевил.
— Болката не ме плаши, страхувам се от резултата — отвърна Маскул.
— Позволи ми, макар да съм само жена, да заема мястото му, Катис — обади се Тидомин и протегна ръка.
Катис я удари силно с кремъка и разряза ръката й От китката до палеца. Светлокарминена кръв бликна от раната.
— Защо е дошла тая любовчийка в Сант? — промърмори Катис. — Нима си е втълпила, че ще нарежда на синовете на Хатор как да живеят?
Тидомин прехапа устни и отстъпи.
— Маскул, приеми тогава! — рече тя. — Не искам да предам Спадевил, а ти ще му останеш верен.
— Ако той поиска, трябва да го направя — рече Маскул. — Никой не знае обаче какво ще излезе.
— От всички последователи на Хатор, Катис е най-преданият и най-искреният — заговори Спадевил. — Той ще стъпче истината, която нося, убеден, че съм демон, изпратен от Майстора, за да унищожи делото им в тази земя. Но семето ще оцелее, и моята и твоята кръв, Тидомин, ще го измият. Мъжете ще научат тогава, че разрушителното зло, което нося у мен, е най-великото благо за тях. Макар че нито един от нас няма да оживее, за да го види.
Маскул се приближи към Катис и подаде челото си. Катис замахна и след като задържа кремъка за миг във въздуха, отсече рязко и майсторски левия проб. Маскул извика от болка. Кръвта бликна и органът престана да действа.
Всички мълчаха, докато той крачеше напред-назад, опитвайки се да спре кръвта.
— Какво чувстваш сега, Маскул? Какво виждаш? — тревожно го заразпитва Тидомин.
Маскул се спря. В погледа му се долавяше студенина.
— Виждам света, какъвто е — произнесе бавно той.
— Какво значи това?
Маскул продължаваше да бърше кръвта от челото си. Изглеждаше угрижен.
— Оттук насетне, докато съм жив, ще се боря с природата си и няма да изпитвам удоволствие. Съветвам ви и вие да сторите същото.
— Отричаш ли учението ми? — строго го изгледа Спадевил.
Ала Маскул издържа погледа му, без да трепне. Отчетливата фигура на Спадевил, ярка като картина, беше изчезнала, смръщеното му лице се оказа врата към един слаб и объркан интелект.
— То е фалшиво — отсече Маскул.
— Фалш ли е саможертвата за другите? — възкликна Тидомин.
— Още не мога да кажа — отвърна Маскул. — В този миг сладостта на света ми се струва като костница. Гади ми се от всичко, дори от самия мен. Друго не знам.
— И няма дълг? — попита сурово Спадевил.
— Да, виждам го, ала като було, под което само прикриваме, че изпитваме удоволствие като всички останали.
Тидомин дръпна ръката на Спадевил.
— Маскул те предаде, както мнозина други — прошепна тя. — Да вървим.
Ала той остана неподвижен и рече:
— Бързо променяш мнението си, Маскул.
Без да му отговори, Маскул се обърна към Катис и попита:
— Защо хората продължават да живеят в този безличен и позорен свят, когато могат да се самоубият?
— Болката е естествената среда за децата на Суртур. Към каква нова атмосфера да избягат?
— Децата на Суртур? — удиви се Маскул. — Суртур не е ли името на Майстора?
— Най-голямата лъжа! — възкликна Катис. — И тя е шедьовърът на Майстора.
— Отговори, Маскул! — настоя Спадевил. — Отричаш ли се от правото дело?
— Остави ме! Върви си! Не ме интересуваш нито ти, нито идеите ти. Но не ти желая злото.
Мракът се спускаше бързо. Всички мълчаха. Катис запокити кремъка и взе тризъбеца.
— Жената да се върне у дома — рече той. — Убедили сте я да дойде в Сант, не е тръгнала по собствена воля. А ти, Спадевил, отстъпнико, трябва да умреш!