Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Лицето на Шобер стана още по-напрегнато, обаче когато Волферл свърши, избъбри няколко думи на похвала, неискрени според Леополд.
— Вие, Грим, излязохте прав по отношение на момчето — каза принцът. — Не можем да се съмняваме в неговото дарование, то е очевидно. Как смятате, Шобер?
Шобер се поклони:
— Ваша светлост, съгласен съм, детето умее да импровизира. Само че в музиката му няма нищо самобитно. Тя е изградена върху моята тема.
— Но я изтълкува по своему — подчерта Грим.
Шобер се усмихна.
— Така, че тя стана почти негово съчинение. Това ли искате да кажете, Грим?
— Да — съгласи се малко неуверено Грим.
— Ако момчето е наистина толкова гениално, трябва да съчинява собствени творби.
Грим се поколеба дали да възрази. И когато принц дьо Конти се съгласи с Шобер, той въпросително погледна Леополд — но и бащата не знаеше какво да отвърне.
Шобер продължи:
— Ако беше възрастен музикант, неговите импровизации нямаше да поразят никого, щеше да минава за добър изпълнител, нищо повече.
Грим изведнъж загуби обичайното си самообладание.
— Господин Моцарт, вие ми казахте, че на шест години синът ви е съчинил концерт! — възкликна той.
— Нямаше дори шест. Но, разбира се, това беше несъвършена творба.
— Аз съчиних няколко сонати — рече Волферл. — Преди да тръгнем от Залцбург.
— И може да се изпълнят? — със съмнение попита Шобер.
— Да, разбира се, те са съвсем леки.
— Леки? Ти навярно скоро ще се заловиш и за опера.
— Исках, но татко каза, че ми е още рано.
— Изглежда, ще трябва да почакаш година-две — присмя се Шобер.
— Аз бях петдесетгодишен, когато съчиних първата си опера — неочаквано се намеси Рамо.
— Сега са други времена, господине — каза Волферл. — Татко ми разреши да напиша опера, щом навърша десет години.
— Нима още нямаш десет? — попита Шобер.
— Вече казах, че е на седем — отвърна Леополд. Преди Волферл да успее да поправи татко — че е вече на осем, — Леополд забеляза скептичните им усмивки и добави: — Можете да пишете до Залцбург, откъдето ще потвърдят.
— Въпросът е в това умее ли момчето да пише музика. Възрастта му не ни интересува — каза Шобер.
Отчаянието, изписано на лицето на Грим, и страхът да не изгуби неговата поддръжка заставиха Леополд да възкликне:
— Но малкият и сега композира!
— И кому смята да посвети произведението си? — не млъкваше Шобер. — Сигурно на негово величество?
— Отгатнахте. Съчинява соната за дъщерята на краля.
Волферл се учуди. Той нищо и за никого не съчиняваше, но с удоволствие би се заел, особено след като чу прекрасната музика на Шобер.
— Навярно ще съчини соната и за мен? — запита принц дьо Конти.
— Ще бъде чест за нас — отвърна Леополд и като забеляза ехидната усмивка на Шобер, добави: — Сонатите ще бъдат не за клавесин, а за клавесин и цигулка.
— Вие ще му помогнете, разбира се — уточни Шобер.
— Ако желаете, можете да седите до него, докато пише нотите — парира удара Леополд.
— Вие ни най-малко няма да ми пречите — увери го Волферл.
— Благодаря, не мога да губя време за подобна глупост.
— Волфганг ще завърши сонатите след една-две седмици — подчерта Леополд. На лицето на принц дьо Конти се изписа недоверие; той обаче изрази желание да притежава една от тези сонати, дори тя да се окаже съвсем елементарна.
Рамо, изслушал последната импровизация на Волферл, рече:
— Момчето без съмнение притежава рядко чувство за хармония. Уверен съм, че ще напише сонатите както трябва, и бих искал да ги чуя.
— Това е невъзможно — упорствуваше Шобер, — няма да се справи. Работата не е само във възрастта, а и в много други неща. Неговата подготовка, неговата…
Рамо не го остави да завърши:
— С разрешението на негова светлост ще възложа тези сонати на моя гравьор.
Принцът се съгласи и като добави: — След две седмици ще очакваме да чуем сонатите, — освободи музикантите и се върна при гостите си.
16
Защо господин Грим се вълнува така, мислеше Волферл. Напразно техният приятел постоянно пита кога ще бъдат завършени сонатите. От концерта в двореца на принца мина само седмица, а господин Грим се отбиваше при тях едва ли не всеки ден — да се осведоми как върви работата. Татко беше с него вежлив, но тъжен. Той за разлика от господин Грим знаеше, че при такива случаи не бива да се бърза. Въпросът не е във формата. Волферл би могъл да напише соната много бързо, но му се искаше музиката да бъде така ярка и грациозна, както в сонатата на господин Шобер, а за съчиняването на такава музика се изискваше време.