Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Ще отидем, разбира се, но преди това бих искал да позвъня на Дела, за да й кажа какво точно правим в момента, а също така и да разбера дали областният прокурор е освободил Бел Нюбъри.
Детективът му подаде телефона. Мейсън набра номера на хотела.
— Обажда се господин Мейсън — представи се след установяването на връзката. — Бихте ли ме свързали с моя апартамент, ако обичате.
След минута от централата му съобщиха:
— Съжалявам, господин Мейсън, но никой не отговаря. Според мен в апартамента няма никого.
— Трябва да има — настоя адвокатът. — Госпожица Стрийт, моята секретарка, е там и очаква инструкциите ми…
— Госпожица Стрийт излезе само няколко минути след вас, господин Мейсън — осведомиха го от централата. — Видях я като преминаваше покрай бюрото ми.
— Сигурна ли сте?
— Напълно.
— Как беше облечена?
— С шлифер и шапка на главата.
— Носеше ли чанта? — продължи да разпитва Мейсън.
— Да, носеше малка дамска чантичка.
— И все още не се е върнала?
— Не.
Той се замисли намръщено.
— Когато се появи, моля ви, кажете й, че аз ще бъда в хотела след около час — каза след това.
После затвори и подкани детектива:
— Да вървим, Пол.
Адресът на булевард „Стоктън“ представляваше сграда на два и половина етажа. На приземния етаж имаше два магазина. На единия висеше табела с надпис: „Ф. Кранович, шев, химическо чистене и гладене“, а на другия „Мейбъл Фос, Фотостудио — фотографиране, проявяване на снимки, поставяне на рамки“. На витрината се виждаха множество снимки в най-разнообразни рамки. Апартаментът на втория етаж беше празен, а на третия очевидно имаше наемател.
Един от хората на Дрейк ги беше докарал дотук и Мейсън го инструктира да паркира колата няколко къщи по-надолу по улицата. Адвокатът и детективът се изкачиха по стълбите към главния вход и погледнаха името върху пощенската кутия.
— Тук е — каза Дрейк. — Морган Ийвс. Но този тип може да се окаже доста упорит, Пери. Едва ли ще успееш да измъкнеш от него нещо по традиционния начин.
— Добре де, тогава няма да опитваме по традиционния начин — отвърна той, като натисна звънеца. Двамата ясно чуваха звука нагоре към втория етаж.
— За този тип попадането в неприятна ситуация не е нещо, което би го уплашило. Случвало му се е толкова много пъти досега — продължи да обяснява детективът. — Ако му оставиш някакъв изход, веднага ще се възползва от него, при това ще го направи дяволски бързо. Така че няма никакво време за театралничене или някакви други номера.
Мейсън кимна и натисна отново звънеца.
— Явно няма никого вкъщи — обяви, след като изчака още няколко секунди.
— Виж какво, Пери — обади се детективът. — Може би ще е най-добре да не се навъртаме повече около подобно място.
Пери направи няколко крачки към края на верандата, застана там и се загледа към мократа повърхност на пътя. Дъждът беше престанал, но по небето се придвижваха тъмни гъсти облаци, които предвещаваха нови порои.
— Имам чувството, че пиленцата са изхвърчали от гнездото — подхвърли адвокатът.
— Ако Евелин Уайтинг е разпознала Карл Моър и се е опитала да го изнудва по някакъв начин, тя едва ли би се въртяла на място, където биха могли да я открият — особено след като се изясни, че е било извършено убийство.
— Колкото повече разсъждавам по този случай, толкова повече ми се иска да я открия, Пол — каза Мейсън. — Хайде да разберем къде са отишли.
— Но как? — попита го детективът. — Та този тип си има кола, може просто да я запали и…
— Нали все пак вратът му е счупен, не забравяй тази подробност — каза приятелят му.
— Е, тогава момичето би могло да шофира.
Адвокатът кимна.
— Погледни нататък, Пол. Към тази сграда няма никакви гаражи. Напълно е възможно те да не са взели колата до Хонолулу и обратно. Значи тогава би трябвало да са я оставили някъде тук. Защо не поогледаме наоколо и да видим дали не са я спрели някъде в околността?
— Не ми се вярва — отвърна Дрейк. — Със сигурност са я оставили на някой от големите паркинги в града близо до пристанището. Вероятно са отишли с нея дотам преди отпътуването си, а след това са паркирали наблизо, за да могат да си я вземат, след като се завърнат.
— Ако бяха постъпили по този начин, едва ли щяха да имат нужда от линейката при пристигането си — подхвърли Мейсън. — Смятам, че ще е по-добре да поразгледаме наоколо.
Двамата тръгнаха обратно към колата, като обиколиха три от блоковете.
— Я да опитаме тук — подхвърли Пери. — Доколкото виждам, май това е единственият закрит паркинг наоколо.
— Колата на Морган Ийвс тук ли е? — обърна се той към служителя на входа.