Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Грешите — отвърна Мариан Уайтинг. — До този момент не успяхте да разкриете нищо за нея. Кажете сега с какво се занимава?
— Ами грижи се за някакъв човек — бавно отвърна Мейсън.
Мариан подпря ръка върху масата.
— Без измами — започна тя. — Вие предварително сте знаели, че е медицинска сестра. Сега продължете и кажете нещо повече, което сте разбрали от почерка й, някаква подробност лично за нея. С какво по-точно се занимава в Хонолулу?
— Тръгнала е натам във връзка с някакъв специален случай, свързан с ранен най-вероятно при автомобилна катастрофа мъж, който в момента има проблеми в областта на раменете или може би на врата… Разбира се, госпожице Уайтинг, не бива да забравяте, че все пак аз съм аматьор в тази дейност — допълни веднага той. — Не бих могъл да твърдя, че виждам съвсем ясно нещата.
— Не е вярно, че не ги виждате ясно, господин Мейсън — отвърна момичето. — Вие всъщност изобщо нищо не виждате.
— Нима тя не придружава човек, за когото би трябвало да се грижи? — попита адвокатът.
— Не. Изобщо не е отишла на Островите във връзка с някаква работа. Това нейно пътуване не е служебно, а за удоволствие.
Изражението на Мейсън ясно издаваше голямото му смущение и объркване.
— Вижте, да не би да се опитвате да ме лъжете, за да можете накрая да приберете десетачката ми? — попита той.
— Разбира се, че не — отвърна възмутено тя.
— Е, тогава или това не е почеркът на сестра ви, или…
— Нямам никакво съмнение, че почеркът е на сестра ми — прекъсна го Мариан.
— Да не би да е подправен от някого?
— Господи, господин Мейсън, на кого ще му хрумне да подправя почерка на сестра ми? Разбира се, че не е подправен. Писмото е пълно с разни дребни лични подробности, така че съм сигурна, че е точно от сестра ми.
— Заедно с нея ли живеете в този апартамент? — смени темата Мейсън.
— Да.
— И кога очаквате, че ще се върне?
— Предупреди ме, че ще пристигне някъде след около две седмици. Ако успее да си направи нужните резервации, би могла да тръгне и по-рано. Ще ми изпрати телеграма, веднага щом нещата се уредят.
— Е, струва ми се, че имате право да получите десетте долара — започна Мейсън, — макар че продължавам да си мисля… но всъщност това няма никакво значение.
Лицето й се обля в червенина.
— Значи си мислите, че съзнателно съм ви заблудила, за да ви отмъкна парите? Вземете си тогава десетте долара. Не ви ги искам!
— Не, не, не става дума за това — побърза да обясни адвокатът. — Просто не мога да разбера защо заключенията ми толкова силно се различават от истината. Как всъщност изглежда сестра ви, госпожице Уайтинг?
— Ще ви покажа нейна снимка — предложи веднага тя. — Така ще можете сам да се уверите.
Мейсън погледна към Пол Дрейк.
— Но донесете снимка, на която тя не е позирала специално пред фотоапарата, моля ви. Бих предпочел нещо, което издава характера й…
— Разбира се. Почакайте за момент. После се отправи към спалнята.
Какво пише в писмото, Пол? — попита Мейсън шепнешком.
— Ами в него се разказва за Островите, за хората, с които се е срещнала, танците, на които е присъствала, както и участието й в някакъв местен празник, нуау, и как са яли там направо с пръсти…
— Всичко това не ме интересува — прекъсна го адвокатът. — Кажи нещо за онези лични подробности.
— Ами поръчала е на Мариан да й занесе есенния костюм на химическо чистене, да помоли да го почистят и изгладят, като им обърне внимание, че на единия ръкав има някакво петно. Пише също, че ще си прибере сама коженото палто от гардероба, след като се върне и… Почакай, Пери, тук се споменава нещо за нейния съпруг…
В същия миг Мариан Уайтинг се върна с албум със снимки в ръка. Мейсън и детективът застанаха от двете й рани, когато започна да го разгръща.
— Ето я Евелин… Това е някаква стара снимка, на която са заедно с Карл Моър. А ето тук друга, на която е сама. Тук сме двете по бански костюми… А тук… — Тя неочаквано се засмя и прехвърли на следващата страница. — Според мен е по-добре изобщо да не я гледате. Ето ни на тази, снимали сме се, докато бяхме на почивка, затова сме по къси панталонки. Това са Евелин и нейният приятел. А тук… О, почакайте, сетих се какво трябва да ви покажа… Имам една страхотна снимка, направена преди отпътуването на Евелин.
След това отгърна няколко страници, за да им покаже една цветна увеличена снимка.
— Ето я. Специално я увеличих, защото негативът беше много добър. Можете да я видите там, горе, до парапета. Застанала е точно до някакви цветни ивици…
— Извинете ме — започна Мейсън, като взе албума и приближи снимката към по-силна светлина, за да може да я разгледа най-внимателно. — И аз самият доста се занимавам с фотография — обясни след това той. — Това тук е наистина чудесна работа. Явно разполагате с много качествен фотоапарат, госпожице Уайтинг.