Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Не.
— Но той обикновено я държи при вас, нали?
Служителят го изгледа изпитателно.
— Да — отвърна след това. — Тук я държи.
— И кога ще се върне?
— Нямам представа.
— Вижте, бих искал да разбера някои неща за тази кола — започна да обяснява адвокатът. — В какво състояние се намира например, вие знаете ли?
— Защо се интересувате?
— Защото смятам да я купувам — отвърна Мейсън. — Ийвс е отправил искане към агенцията за нова кола. По тяхно мнение е поискал твърде висока цена за старата си кола, но са го предупредили, че ако успеят да я продадат на тази цена, сделката ще може да се осъществи. В момента имам човек, на когото пък аз бих могъл да продам своята кола, така че се интересувам от неговата. Бих искал да разбера в какво състояние е.
— Е, смятам, че е в добро състояние — отвърна служителят. — Той непрекъснато се грижи колата му да работи като часовник.
— След колко време ще бъде на разположение, за да мога да я разгледам?
— Не мога да ви кажа. Ийвс остави багаж тук; извади го от колата, когато замина. Но не е казвал колко време ще отсъства.
— Жена му заедно с него ли замина? — попита уж между другото адвокатът.
— Да, имаше някаква жена с него. Но не знаех, че е женен.
— Доколкото разбрах, това е съпругата му. Поне от фирмата за продажби на коли смятат, че е така. И не знаете къде бих могъл да го открия?
— Не, нямам представа.
— Да не би да е заминал за Лос Анджелис?
— Откъде да знам къде е заминал! Изобщо не ми е казвал колко време ще отсъства. Човекът просто пристига, след това заминава, не сме свикнали да задаваме много въпроси.
— А кога замина?
— Вчера следобед, май беше някъде около три часа.
— Е, явно сделката ще трябва да почака няколко дни — заяви Мейсън. — Но ако изобщо не се появи, ще се наложи да потърся някой друг. Много ви благодаря.
Когато се върнаха в колата, Дрейк го предупреди:
— Зарежи този мошеник, Пери. Само ще си изгубиш времето, без да постигнеш нещо.
— Имам друга идея, Пол — отвърна адвокатът. — Медицинската сестра носеше апарат. Забелязах, че непрекъснато снимаше, когато се срещахме по палубата.
— Е, и какво? — попита той.
— Ами пристигнали са тук вчера рано сутринта, а са заминали едва в ранния следобед — обясни Мейсън. — Тя е носела лентите със себе си. Значи все пак има някакъв шанс да ги е дала за проявяване и изваждане на снимки в някое фотоателие.
— Не и ако е смятала, че веднага ще замине някъде — подчерта Дрейк.
— Прав си, но е възможно да не е знаела, че двамата веднага ще заминат, не мислиш ли? — възрази Мейсън. — Може би си е мислела, че ще останат известно време в този апартамент. Тогава първото нещо, което би направила, е да отнесе филмите за проявяване и за изваждане на снимки. А защо да не предположим, че след като е разбрала, че ще заминава, се е обадила във фотоателието и им е съобщила кога ще се върне да си вземе снимките или им е оставила някакъв адрес, на който да ги изпратят? А е възможно и онова, което е снимала, да съдържа някаква важна за нас следа.
— Направо си играеш с динамит, Пери, този тип е опасен — предупреди го детективът.
— Знам, че е така.
— А и става дума за неща, в които не би трябвало да се забъркваш — продължи да настоява Дрейк. — Бихме могли да изпратим някого от моите хора да прибере филмите, така че ако стане напечено, той би могъл да…
— В никакъв случай — прекъсна го адвокатът. — Не бих искал да карам друг да рискува, след като аз сам не съм готов да поема този риск. Закарай колата встрани и паркирай там. Ще сляза да поразгледам наоколо, за да видя дали бих могъл да открия нещо.
Отново беше започнало да ръми, когато Мейсън излезе от колата и пое по улицата, след това слезе по стълбите към близкия покрит търговски център. Веднага забеляза фотоателието и отвори вратата. Чу се звън от камбанка и от задната стая се появи жена, наближаваща петдесетте. Тя смъкна набързо престилката, която явно си слагаше при работа в лабораторията, и насочи тъмните си очи към адвоката.
— Идвам да прибера снимките на госпожа Морган Ийвс — обясни Мейсън. — Може всъщност да ги е оставила и под името Евелин Уайтинг.
— Но тя поиска да й ги изпратим по пощата — отвърна жената.
— Знам, но тогава не е знаела, че ще мина оттук, преди да отида при тях — заяви най-спокойно адвокатът. — Когато разбра, ме помоли лично да ги взема.
Жената отвори шкаф и измъкна два жълти плика.
— Дължите шест долара и седемдесет и пет цента — каза тя.
Мейсън измъкна банкнота от десет долара, като в същото време погледна задната страна на пликовете. Там с молив бе изписано единствено името „госпожа Ийвс“, като не бе посочен никакъв адрес.