Случаят с подменената снимка

— И го забелязахте едва на парахода?

— Да.

— Доколкото разбрах, той се е опитвал да избягва срещата с вас — подхвърли Мейсън.

— Може би наистина е било така. Но най-случайно налетях на него на палубата за разходки в неделя сутринта.

— Готов съм да сложа картите си на масата, госпожице Уайтинг — обяви адвокатът. — Специално ви търсех, тъй като имам чувството, че вие може да се окажете твърде важен свидетел за мен. Знам абсолютно всичко за вашата женитба, за пътуването ви до Хонолулу, за медения ви месец.

— Това всъщност не беше меден месец — започна объркано тя. — Искам да кажа, че хем беше, хем не беше.

— Ами защо заминахте тогава? — попита Мейсън.

— Тръгнах за Хонолулу заедно със съпруга си. Но още не бяхме напуснали залива, когато ни догони някакъв катер. Съпругът ми трябваше да се върне обратно. Спуснаха въжена стълба и той слезе по нея. Самата аз не бих могла да се спусна по този начин дори да имах желание да го направя. Никога през живота си не съм изпитвала толкова горчиво разочарование. Той ми каза да продължа за Хонолулу, а той щял да пристигне направо там със самолет.

— И пристигна ли наистина? — попита адвокатът.

— Не.

— Но защо?

— Не смятам, че това би трябвало да ви интересува — тросна се момичето.

— Значи вие се върнахте, без да съобщите на сестра си за това?

— Да. Провървя ми, бях наета да се грижа за господин Картман. Той е ранен по време на автомобилна катастрофа и трябваше да се върне обратно в Щатите. Имаше нужда от медицинска сестра, която да го придружава. Това бе една добра възможност за мен да се прибера у дома и аз се възползвах от нея.

— Значи не се обадихте на никого, за да съобщите, че пристигате?

— Не.

— Не само това, но дори специално сте се постарали да представите всичко по такъв начин, че вашата сестра да си мисли, че все още сте в Хонолулу. Оставили сте писма, които след време да й бъдат изпратени…

— Откъде знаете всичко това? — прекъсна го тя.

— Разговаряхме със сестра ви — отвърна адвокатът. — Истината е, че направихме доста задълбочено проучване за вас, госпожо Ийвс.

Тя понечи да каже нещо, но се сдържа, сви устни и заби поглед в пода.

— Бих предпочела да изчакате идването на съпруга ми, преди това нямам намерение да ви казвам каквото и да било.

— Значи все пак вашият съпруг би трябвало да се появи скоро? — попита Мейсън.

— Ами… как да ви кажа… Аз…

После млъкна и не отрони дума повече. Дрейк и Мейсън се спогледаха многозначително.

— Предполагам, че се досещате защо ви задавам всички тези въпроси, госпожо Ийвс — обади се адвокатът. — Аз съм поел защитата на госпожа Моър.

Тя кимна мълчаливо.

— Като изключим факта, че съм адвокат на госпожа Моър, не проявявам абсолютно никакъв интерес към случая, уверявам ви. Вашите лични истории изобщо не ме интересуват. Така че съм готов да запазя в тайна някои неща, ако такова е вашето желание.

Жената примигна замислено, а след това като че взе решение и каза:

— Добре, господин Мейсън, ще ви кажа истината. Вече бях омъжена веднъж. Но бракът ми не потръгна. Преживяното определено не остави приятни спомени у мен. Дори напротив, накара ме да изпитвам голямо недоверие към мъжете. Оттогава съм се срещала само с няколко женени мъже. И онова, което имах възможност да наблюдавам, докато бях с тях, съвсем не засили желанието ми да изпълнявам ролята на съпругата, която си стои вкъщи, докато мъжът й се забавлява навън. Когато пристигнах в Хонолулу, не можех да се отърва от мисълта за начина, по който Морган уж тръгна заедно с мен, а след това ме остави на парахода и побърза да се измъкне. Започнах да си внушавам, че вероятно… ами направо реших, че сигурно си има друга приятелка. Искаше ми се да се върна и да проверя, но, от една страна, нямах пари за път, а, от друга — просто не можех да намеря извинение, за да го направя. След това се появи господин Картман, който беше сериозно ранен при автомобилна катастрофа и трябваше да носи месеци наред тази ужасна шина на врата си. Той искаше да се прибере у дома. Бях се запознала с някои от медицинските сестри в болницата и те знаеха как се чувствам. Обясниха ми, че това е чудесна възможност за мен да се завърна най-неочаквано у дома. Ако поемех грижата за господин Картман, щях да получа достатъчно пари, за да си платя билета, а освен това щяха да ми останат и малко за харчене. Затова реших да приема. Естествено, не исках Морган да разбере, че се връщам, затова написах няколко писма за него и ги оставих да бъдат изпратени по-късно. И тъй като се опасявах, че той би могъл да се свърже с Мариан, оставих няколко писма и за нея. Ето това е всичко.