Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Почакайте — започна веднага той. — Според нея не би трябвало да платя повече от пет долара.
— Съжалявам, но цените при мен са дори доста по-ниски, отколкото са в центъра на града — отвърна жената. — Шест долара и седемдесет и пет цента е най-малкото, което бих могла да определя.
— Просто не разбирам… — започна уж неуверено Мейсън. — А как щяхте да си получите парите, ако й ги бяхте изпратили по пощата?
— Ами трябваше да ги изпратя с наложен платеж. Тъкмо се готвех да адресирам пликовете.
— Вижте тогава, не бих искал да поемам отговорността и да плащам шест долара и седемдесет и пет цента, но ви моля веднага да поставите адрес на пликовете и да й ги изпратите, защото госпожа Ийвс държи да получи възможно най-бързо снимките. Изпратете ги с наложен платеж, а аз ще й съобщя, че вече пътуват към нея.
Жената кимна, измъкна снимките и филмите, опакова ги в една кутия от фотографска хартия, после уви кутията и влезе във вътрешната стаичка, където написа адреса и постави печат от магазина.
— Е, знаете ли, размислих — неочаквано каза Мейсън, когато жената се върна. — В края на краищата става дума само за някакви си долар и седемдесет и пет цента, разликата изобщо не е съществена, предполагам, че всичко ще бъде наред. Освен това по пощата ще се забавят повече.
— Както желаете — отвърна жената, докато той отново й подаваше десетдоларовата банкнота. — Кога ще се върне госпожа Ийвс?
— Може би след около седмица.
— Как се чувства пациентът й?
— Мъжът със счупения врат ли? — попита адвокатът.
— Да.
— Нямам представа. Не съм го виждал.
— Наистина е ужасно — започна жената. — Да ти се налага непрекъснато да носиш тази шина около врата и раменете си. Госпожа Ийвс ми обясни, че е в това състояние от седмици. Докарала го е с парахода чак от Хонолулу. Просто се чудя как е издържал.
— Дотук са пристигнали с линейка, нали? — попита Мейсън.
— Да. Пренесоха го с носилка. Чудех се кой ли ще се грижи за него. Не съм виждала някой да влиза или да излиза от апартамента.
— Може би са го преместили в друго жилище — каза Мейсън.
— Не съм виждала друга линейка, нито съм чула да пристига.
— Отдавна ли познавате съпруга й? — попита адвокатът.
— О, да, познавам го, откакто се премести тук. — А срещали ли сте го преди… преди…
— Искате да кажете преди да се ожени? Разбира се, идва тук, дори поговорихме. Между другото, какво стана с онази рамка за снимка, която им изпратих? Дали госпожа Ийвс я сметна за подходяща? Тя ми я поръча по телефона и аз веднага й я изпратих.
— Май спомена, че била по-малка — отвърна Мейсън.
— Ами, беше точно същият размер, който ми бе поръчала. Искаше овална рамка за снимка с украса в закръглената част.
— Трябва да ви призная, че не съм много наясно. Все пак съм само неин съсед, нали разбирате?
Жената му върна рестото и му връчи пакета. Мейсън й благодари, взе пакета и излезе навън под дъжда.
— Успя ли да откриеш нещо? — попита го Дрейк, след като отвори вратата на колата.
— Може да се каже, че успях. Тя не само бе оставила филмите, но също и адрес, на който да й бъдат изпратени снимките. Освен това разбрах, че човекът със счупения врат не е Ийвс.
Мейсън се настани на предната седалка, постави пакета в скута си и двамата с Дрейк разгледаха внимателно адреса.
— Знаеш ли къде се намира това? — попита адвокатът.
— Да, някъде в планината Санта Крус.
— За колко време може да се стигне дотам с кола?
— За около час и половина, а може би и малко повече, ако продължава да вали.
— Добре, да тръгваме. Ще трябва да изпратим снимките — подкани го Мейсън.
— Не се ли опасяваш, че тръгваме по следа, която би могла да ни доведе до задънена улица? — попита приятелят му. — В края на краищата, откъде си толкова сигурен, че тя наистина е свързана по някакъв начин с Моър?
— Не съм сигурен, но все пак тя е единственият човек извън семейството му, пътувал на същия параход, който е познавал Моър.
— Ами онова момиче Дейл?
— Селинда Дейл очевидно е разкрила самоличността му, докато се е опитвала да разбере нещо повече за Бел. Тя не го е познавала и точно по тази причина Моър изобщо не е имал представа, че момичето е разбрало кой е той всъщност.
— Значи смяташ, че Селинда Дейл се е опитала да разбере нещо повече за Бел с помощта на откраднатата снимка? — попита Дрейк.
— Най-вероятно. Мисля, че е откраднала снимката, изпратила я е по пощата на Руни, за да разбере нещо повече за момичето.
— Но това противоречи на твърденията на Руни по въпроса — напомни му детективът.