Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— И на мен ми направи впечатление и доста размишлявах — призна адвокатът. — Трябва да отидем до някакъв телефон, за да се свържа с Дела. Все си мисля, че ще можем да измъкнем нещо важно от тази медицинска сестра. Ако наистина тя е оставила бележката, която е накарала Моър да излезе на палубата, не се и съмнявам, че сме на правилна следа. Явно е била съучастничка на банда мошеници. Заминала е на Островите заедно със съпруга си. Той вероятно е бил извикан да се върне бързо и е взел самолет. А тя е трябвало да пътува сама и се е наела на работа като медицинска сестра, за да покрие разходите. На парахода неочаквано среща Карл Моър. Веднага го разпознава, но разбира, че той пътува под името Карл Нюбъри. Решава, че това е чудесна възможност за изнудване, а и Карл Моър е доста подходящ обект за жертва. Не забравяй, че е носил не по-малко от осемнайсет хиляди долара в банкноти, прибрани в специален пояс около кръста му. При това става дума за незаконно придобити пари.
— Защо си толкова сигурен, че става дума точно за такъв вид пари?
— Съдейки по постъпките му, едва ли бих могъл да се усъмня в това.
— Може да е спечелил от лотарията.
— Би могъл — призна адвокатът. — Но тези осемнайсет хилядарки са парите, с които е разполагал, след като преди това няколко месеца е живял охолно като богат турист. Най-вероятно в началото е разполагал с около двайсет и пет хиляди долара. А нали си наясно, че човек не би могъл да спечели толкова пари от лотарията, без за това да е останала някаква следа.
— А какво ще кажеш за версията, че парите може и да са били на съпругата му, ти сам спомена за това — каза Дрейк.
— О, в момента тази версия не ми изглежда кой знае колко вероятна — обясни Пери, докато в същото време шофьорът, който бе един от хората на детектива, зави и спря колата.
— Ето там има телефон, господин Мейсън — каза той. Адвокатът позвъни в хотела и разбра, че Дела Стрийт все още не се е върнала. Отправи се обратно към автомобила.
— Това не ми харесва, Пол — каза веднага. — Дела все още я няма.
— Да не би да е отишла да си направи косата? — предположи детективът.
— Не е такова момиче — отвърна той. — Когато работи по някакъв случай, действа точно като мен — не спира да мисли за него нито през деня, нито през нощта, дори за ядене се сеща само когато види нещо пред себе си. Явно се е заела с някаква следа, свързана със случая.
— Чудя се дали не се отнася за парчето синя коприна — каза Пол.
— Виж, това е напълно вероятно — отвърна Мейсън.
— Представи си, че си е припомнила коя жена е била облечена с тази рокля — продължи с догадките детективът.
— Може, но е доста необичайно, че е излязла от хотела, без да ми остави бележка — каза Мейсън, явно все още разтревожен. — Обикновено първо се опитва да уточни с мен, дали подобно нещо не би объркало плановете ми. Доста необичайно е също така, че толкова дълго отсъства, без да се опита да се обади по телефона. Чудя се какво ли би могло да я е задържало.
— Добре де, да решаваме нещата едно по едно — предложи Дрейк. — Защо първо не проверим онази следа в планината Санта Крус?
— Смяташ ли, че ще успеем да открием Морган Ийвс веднага щом пристигнем там?
— Естествено, там има само една малка пощенска служба, магазин и къщички за туристи — обясни детективът. — Няма да имаме никакъв проблем да го открием.
Дъждът вече бе престанал, когато стигнаха до Санта Крус и шофьорът спря колата между пощенската служба и магазина. Сивите облаци се бяха поразнесли и между тях се открояваше синевата на чистото калифорнийско небе. Слънчевите лъчи, които успяваха да проникнат между облаците, се отразяваха в локвите, останали след скорошния дъжд.
Човекът на Дрейк излезе от магазина и зае мястото си зад волана.
— Трябва да поемем по този път напред, да завием по първото отклонение наляво, те са там, в първото бунгало от лявата страна.
Поеха по разкаляния път, като ясно се чуваше как дребни камъчета и кал непрекъснато се удрят в задните калници.
— Пери, разчитам, че този път само ти ще говориш — обади се Дрейк. — Моята роля ще бъде само да слушам. Но отново те предупреждавам да не рискуваш с този тип. Той е доста изпечен мошеник, при това е наистина опасен.
Мейсън кимна мълчаливо.
Шофьорът намали и внимателно зави при първото отклонение, после изключи от скорост и каза:
— Сигурно е онова бунгало там.
Те разгледаха тъмното бунгало под дърветата, както и различните боклуци, свидетелстващи за скорошно присъствие на хора.
— Явно вътре е запален огън — подхвърли Дрейк, като посочи тънката струйка дим, която излизаше през комина. — Значи има някой.