Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Сигурно е пострадал по някакъв начин там.
— И тя го водеше обратно, за да се подложи на лечение.
— Да не би да е забъркал някакви каши и в Хонолулу и да е решил да се скрие по този начин? — подхвърли Дрейк.
— Искаш ли да направим някои разследвания?
— Разбира се, че трябва да направим — каза му Мейсън.
— Помисли си само, Пол. Ако не успеем да намерим някакви съществени доказателства, госпожа Моър ще бъде осъдена за предумишлено убийство. Тя излъга, когато се опита да отрече, че е излязла заедно със съпруга си на палубата. Беше прибрала пояса с парите. Освен това жертвата е имала полица за голяма сума. Изстреляни са били два куршума. Револвер, който без никакво съмнение е принадлежал на Карл Моър, бе намерен в една от спасителните лодки, а по неговата цев са открити отпечатъци от пръстите на госпожа Моър. На всичкото отгоре има и свидетелка, готова да се закълне, че е видяла всичко, така че съдебните заседатели няма да смятат, че съществуват само косвени доказателства за престъплението. Напълно е възможно тя да е невинна. Поне лично аз съм убеден в това, в противен случай не бих се заел със защитата й, но я се опитай да продадеш тази версия на съдебните заседатели. А ако към всичко това добавим и факта, че когато е позвънила в централата, за да съобщи за инцидента, е казала, че някакъв мъж е избутан извън борда, тогава шансовете й да се спаси стават буквално равни на нула. Биха могли да произнесат присъда без признаване на никакви смекчаващи вината обстоятелства, което би означавало незабавно изпълнение на смъртно наказание.
— Смяташ ли, че свидетелката, която твърди, че е видяла всичко, ще е убедителна в съда? — попита Дрейк.
— Нямам представа — отвърна адвокатът. — Утре предстоят предварителните слушания. Смятам, че ще успея да използвам всички възможности, за да принудя областния прокурор да представи всичките си доказателства още преди процеса. Това ще ми даде възможност да атакувам свидетелите му по време на кръстосания разпит, както и да усетя всички пропуски във версията на обвинението. Докато се стигне до основния процес, Фел ще си е преповторила показанията толкова пъти, че може би ще бъде трудно да я объркам или да я принудя да промени нещо. Може би като се захвана с нея още сега, ще успея по някакъв начин да открия слабото място в показанията й. Всъщност вече си мисля, че разполагам с един силен коз — трябва само твоите хора да ми осигурят снимката, която исках.
— Какво общо има тази снимка с цялата работа? — попита Пол.
— Това е тайна — усмихна се Мейсън.
— Добре, ще видим докъде са стигнали, когато отидем в офиса — обясни Дрейк. — Възложил съм тази работа на някои от моите хора.
Таксито ги откара до фирмата на Дрейк. Мейсън се настани в една малка квадратна стаичка, докато Пол получаваше докладите на подчинените си.
Детективът прегледа събраните данни и започна да му докладва:
— Можеш да си доволен, Пери. Тази вечер Ейлийн Фел ще бъде на едно празненство, за което се изисква официално облекло. Моите хора все още не са успели да открият Евелин Уайтинг. Всички центрове за спешна медицинска помощ твърдят, че не са изпращали своя линейка за посрещане на болен на пристанището вчера.
— Да, но там наистина имаше линейка. Видях я с очите си — настояваше адвокатът.
— И аз я забелязах — призна Дрейк. — Но изобщо не й обърнах особено внимание. Видях надписа „Бърза помощ“ на страничната врата, точно под прозореца до шофьора. Тогава ми се стори, че е може би някаква частна линейка.
— Е, бихме могли да проверим и частните линейки, нали?
— Да, вече се работи по въпроса.
— А какво е станало с багажа й? Къде е бил откаран?
— Оставен бил на съхранение — обясни Дрейк. — Тя е дала чек на компанията за съхранение, а адресът, който е оставила за прехвърляне по-късно на вещите й, е този на „Уейвкрест Апартмънтс“.
— Не мога да си представя как едно момиче може да остави толкова много следи, а след това най-неочаквано да изчезне — раздразнено отсече Мейсън.
В това време иззвъня телефонът. Дрейк вдигна слушалката и известно време слуша внимателно.
— Ето, Пери, открихме тази кола — каза след това. — Регистрирана е на името на Морган Ийвс, който живее на булевард „Стоктън“ номер 3618. Да отскочим ли дотам?