Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Без свободните, без монопола на династията на атреидите върху гериатричната подправка, властта й щеше да отслабне. А оттам и властта като цяло. Дори и в този миг тя усещаше развитието на подобен процес. Хората се вслушваха в думите на Проповедника. Заглушаването на неговия глас бе опасно, а в същото време не по-малко опасно беше да го остави да проповядва със словата от речта му на площада в днешния ден. Тя виждаше първите предзнаменования на собственото си поражение, така че цялата схема на този най-важен проблем бе отчетливо очертана в нейното съзнание. В „Бин Джезърит“ вече бяха систематизирали проблема: „Значително по броя си население, намиращо се под контрола на малка по размери, но мощна с властта си група, е познато състояние на нещата на нашата планета. И ние знаем главните условия, при които това население може да се обърне срещу своите господари, а именно:

първо — когато хората намерят водач. Това е най-незначителната заплаха за властниците, но те все пак са длъжни да контролират водачите;

второ — когато населението съзре своите окови. Затова очите му трябва да са затворени и то да не задава въпроси;

трето — когато хората открият възможност да се освободят от робството. Те никога не трябва дори да помислят, че тяхното освобождение е възможно!“

Алая поклати глава и почувства, че бузите й потръпват от обзелото я вълнение. Всички тези условия бяха видни сред нейните поданици. Всяко донесение от шпионите, пръснати из цялата империя, подсилваше убедеността й. Неспирната война от джихада на свободните бе оставила навсякъде своите белези. Навсякъде, където бе стигнало „църковното обединение с помощта на меча“, хората бяха възприели поведението на покорно население — преминало в отбрана, прикрито, уклончиво. Всички прояви на властта и най-вече на религиозната власт — се превръщаха в поводи за негодувание. Е, милиони пилигрими продължаваха да се тълпят тук, а някои от тях може би наистина бяха предани. Но за повечето поклонничеството бе мотивирано от друго, не от искрена вяра. Правеха лукави сметки и осигуряваха своето бъдеще. Наблягаха на послушанието, а в действителност придобиваха реална власт, която най-често се изразяваше в натрупване на богатство. Хаджиите, завърнали се от Аракис у дома, придобиваха нова значимост, ново положение в обществото. Те можеха да взимат доходоносни стопански решения, на които никой от родните им места не мислеше да се противопоставя заради икономическата обвързаност на планетата като цяло.