![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Как се осмелява? — помисли Алая. Следващите му думи направо я вцепениха.
— Второто мое послание — продължи Проповедникът — е за Стилгар, наибът на свободните, който вярва, че може да превърне силата на племената във върховна власт. Ето моето предупреждение и към теб, Стилгар: най-опасното от всички възможни творения е безкомпромисният морален кодекс. Той ще се обърне срещу ти и ще те отведе в изгнание!
Отиде прекалено далеч! — помисли Алая. — Трябва да изпратя стражата да го задържи, независимо от последствията. Но ръцете й останаха неподвижни.
Проповедникът се обърна към Храма, изкачи се едно стъпало по-високо и отново се завъртя, за да е с лице към площада, без да изпуска през цялото това време рамото на своя водач. После извика:
— Третото мое послание е за принцеса Ирулан. Принцесо! Унижението е нещо, което никой не забравя. Предупреждавам те да бягаш!
Какви ги приказва? — запита се Алая. — Унизихме Ирулан, но… Защо я предупреждава да бяга? Току-що взех своето решение!
Тръпка на страх пробягна през нея. Как човекът с маска бе успял да го разбере?
— Четвъртото мое послание е за Дънкан Айдахо — изкрещя той. — Дънкан! Научили са те да вярваш, че на верността отговарят с вярност. Ех, не вярвай на историята, защото тя се движи от всичко онова, което прилича на пари. Дънкан! Събери си рогата и направи това, което умееш най-добре.
Алая захапа ръба на дясната си длан. Рога! Искаше да се пресегне и да натисне бутона, за да призове стражата, но ръката й отказваше да се помръдне.
— А сега се обръщам към вас — каза мъжът. — Това слово е за пустинята. Отправям проповедта си към жреците на Муад’Диб, които практикуват църковното обединение с помощта на меча. О, вие, които вярвате в явното провидение! Не знаете ли, че то има и своята сатанинска страна? Обявявате на всеослушание, че се чувствате възвеличени само от факта, че сте живели сред благословените поколения от времето на Муад’Диб. А аз ви казвам, че вие изоставихте Муад’Диб. Светостта замени любовта във вашата религия! Вие сами търсите отмъщението на пустинята!
Проповедникът наведе глава, сякаш се молеше. Алая изтръпна от това, което бе почувствала. О, богове! Този глас! Той бе одрезгавял от годините, преживени в изгарящите пясъци, но би могъл да е… гласът на Пол.
Проповедникът отново вдигна глава. Речта му прогърмя над площада, където прииждаха още хора, привлечени от чудака, възкръснал сякаш от самото минало.
— Така е писано! — викаше Проповедникът. — Тези, които се молят за роса в края на пустинята, ще доведат потопа! Те няма да избегнат съдбата си благодарение на силата на здравия разум! А здравият разум е рожба на високомерната увереност, че човек може и да не разбере кога е сторил зло. — Гласът му притихна. — Бе казано, че Муад’Диб е загинал от своята пророческа дарба, че познанието на бъдещето го е убило и той е преминал от света на действителността в алам-ал-митал. А аз ви казвам, че това е халюцинацията на Майя. Такива мисли нямат своя реална сила. Те не могат да излязат от вас и да сътворят нещо, което действително съществува — Муад’Диб сам твърдеше за себе си, че не притежава магическата дарба на Рихани, с която да кодира вселената. Не се съмнявайте в неговите думи.
Мъжът отново вдигна ръце и гласът му пак се извиси до гръмовен вик:
— Предупреждавам жречеството на Муад’Диб! Огънят на скалата ще ви изгори! Тези, които прекалено добре са усвоили урока на самоизмамата, ще загинат от същата тази измама. Братовата кръв не може да бъде отмита!
Той свали ръцете си, намери рамото на младия си водач и напусна площада, преди Алая да успее да се отърси от обхваналото я вцепенение. Каква безстрашна ерес! Трябва да е Пол. Длъжна бе да предупреди стражата. Войниците не смееха да тръгнат открито срещу Проповедника. Станалото долу на площада го потвърди.
Въпреки явната ерес в думите му, никой не се осмели да спре отдалечаващия се Проповедник. Нито един от стражата на Храма не скочи, за да го проследи. Никой от поклонниците не се опита да го спре. Този слепец е с неопределимо обаяние! Всеки, който го бе видял или чул, чувстваше неговата сила като отражение на божествен дар.
Въпреки дневната горещина, Алая внезапно усети студ. Долови остротата и силата на своята хватка, с която се бе вкопчила в абсолютната власт като в някаква физическа даденост. Стискаше края на прозорчето на наблюдателния отвор, сякаш искаше да я задържи въпреки крехкостта й. Равновесието на силите на Ландсрада, ПОСИТ и оръжието на свободните поддържаше в нужното състояние сърцевината на властта, докато Космическото Сдружение и „Бин Джезърит“ вършеха мълчаливо своята подмолна работа. Забраненото просмукване на данни за технологичния напредък, който протичаше най-вече в отдалечените краища на планетата, отнемаше от силата на централната власт. Изделията, чиято изработка бе разрешена на иксиански и тлейлаксиански производствени предприятия, не смогваха да намалят напрежението. А и винаги на разположение бе Фарад’н от династията Корино, наследил титлите и претенциите на Шедъм V.