Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Алая гледаше Проповедника, застанал сега гърбом към нея. Стоеше така, сякаш ще произнася реч, но някаква причина задържа гласа му.

Защо съм тук и наблюдавам тази развалина от стара плът? — запита се тя. — Тая тленна дрипа долу не може да бъде „възвишеният избраник“, който някога бе мой брат.

Изпълни я чувство на безсилие, граничещо с ярост. Как би могла да разкрие нещо за Проповедника, да научи със сигурност каквото и да било, без това да се разбере? Беше попаднала в капан, понеже не се осмеляваше да покаже нещо повече от мимолетно любопитство към този еретик.

Ирулан го долови. Явно бе изгубила своето прочуто бин-джезъритско спокойствие и самоувереност, когато направо изкрещя пред Съвета: „Забравили сме да мислим с добро за себе си!“

Стилгар остана изумен.

Джавид ги върна към действителността: „Нямаме време за такива глупости.“

Той бе прав. Имаше ли значение как те самите мислят за себе си? Единственото стойностно нещо за тях бе да се задържат във властта.

Но Ирулан, вече възстановила спокойствието си, продължи с още по-смайващи думи: „Слушайте, ние сме загубили способността да взимаме правилни решения. Днес го вършим така, сякаш се сблъскваме с неприятел, седим и чакаме, което е форма на примирение, защото позволяваме да ни ръководят решенията на другите. Нима забравихме, че ние бяхме тези, които движеха нещата?“

После отново се бяха върнали към въпроса за приемането на подаръка от династията Корино.

Ще трябва да се отървем от Ирулан — реши Алая.

Но какво чакаше онзи старец долу? Сам се назовава проповедник. Защо не проповядва тогава?

Ирулан сбърка по въпроса за взимането на решения — каза си Алая. — Все още мога да взимам нужните решения! Човек, който е изправен пред въпроса за живота или смъртта, е задължен да ги взима, защото инак остава прикован към махалото на политическите промени. Пол винаги бе казвал, че застоят е най-опасното от нещата, които нямат естествен характер. Единственото постоянно състояние е липсата на неизменност. Промяната е всичко, което има някакво значение.

Ще им покажа какво е промяна! — помисли Алая.

Проповедникът вдигна ръце за благослов.

Неколцина от останалите на площада се приближиха към него и тя забеляза бавните им движения. Да, слуховете твърдяха, че Проповедникът е причината за нейното раздразнение. Тя се наведе към иксианския говорител, монтиран до наблюдателния отвор. Чу, макар и попритихнали, словата на хората по площада, шепота на вятъра, триенето на крака и пясък върху паважа.

— Нося ви четири послания! — започна Проповедникът. Гласът му прогърмя от говорителя до Алая и тя намали силата на звука.

— Всяко от тях се отнася за отделен човек — продължаваше странникът. — Първото е за Алая, владетелката на този площад — той посочи зад себе си към наблюдателния отвор. — Предупреждавам я: ти, която пазиш тайната на продължението в своите слабини, си продала бъдещето си за една празна кесия!