![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
— А втората пътека?
— Гани и аз се оженваме и разрешаваме въпроса с кръвната линия на рода Атреидски.
— Пфууу! — изхвърли шумно въздуха от гърдите си свободният, изразявайки по такъв начин своето дълбоко възмущение.
— В древността царските особи редовно са прибягвали към това — рече Лито. — Но ние решихме да не го правим.
— Предупреждавам те да постоянстваш докрай в този смисъл!
В думите на Стилгар се долови сянката на смъртта. Законът на свободните наказваше кръвосмешението със смърт на триногата за бесене. Той прочисти гърлото си и попита:
— А третата пътека?
— Призован съм да сваля баща си от сегашната му висота до равнището на нормалния човек.
— Муад’Диб бе мой приятел — глухо рече Стилгар.
— Той беше твоят бог! А аз трябва да сторя за него обратното на обожествяването.
Свободният се обърна с гръб към пустинята, загледан към оазиса на своя любим Сийч Табър. Разговор от подобно естество винаги го разстройваше дълбоко.
Лито долови миризмата на пот, разнесла се след раздвижването на Стилгар. Изкушението да избегне думите, които трябваше да каже на това място, бе особено силно. Те можеха да разговарят цял ден, прехвърляйки се от конкретно към абстрактно, сякаш не трябваше да вземат определени от реалността решения за неотложните потребности, пред които бяха изправени. А нямаше никакво място за съмнение, че династията Корино е реална заплаха за точно определени животи — неговия собствен и на сестра му Гани. Всичко, извършено от Лито в настоящия момент, задължително следваше да бъде претеглено спрямо потребностите. Веднъж Стилгар бе гласувал за убийството на Фарад’н, настоявайки за по-финия вариант на чомърки — отрова в питие. Известно бе предпочитанието на Фарад’н към хубавите напитки. Но предложението не бе прието.
— Стил, ако умра тук — рече Лито, — трябва да се пазиш от Алая. Тя вече не е твой приятел.
— Какви са тези приказки за смърт и за леля ти? — не можа да сдържи възмущението си Стилгар. Убийство на лейди Джесика! Пази се от Алая! Ако умра тук!
— Дребните хора правят всичко, което тя заповяда — продължи спокойно Лито. — Не е нужно властелинът да бъде пророк. Дори не и богоподобен. За един господар е необходимо само да бъде чувствителен. Доведох те тук с мен, за да обясня какво е нужно на нашата Империя. Не й трябва нищо друго, освен добро управление. То не зависи от закони или прецеденти, а от личните качества на този, който управлява.
— Регентството достатъчно добре се справя със задълженията си — отвърна Стилгар, — Когато навършиш необходимата възраст…
— Аз съм на необходимата възраст! Аз съм най-възрастният от всички тук! Ти си едно подсмърчащо хлапе в сравнение с мен. Спомням си за времена, отминали преди повече от петдесет века. Хайде де! Мога да ти разкажа за свободните, още когато те бяха при Тургрод.
— Откъде ти хрумват такива фантасмагории? — попита със стоманен тон Стилгар.
И защо, наистина? — каза си Лито. Струваше ли си да се връща към спомените от онези векове? Неговият неотложен проблем бяха днешните свободни, повечето от които си оставаха полуопитомени диваци, склонни да се присмиват на изпадналата в беда невинност.
— Кристалният нож изчезва при смъртта на своя притежател — промълви Лито. — Муад’Диб изчезна. Защо свободните са все още живи?
Това бе една от внезапните промени на хода на мисълта, които безкрайно объркваха Стилгар. Не знаеше какво да каже. Изречените думи явно имаха смисъл, ала той му се изплъзваше.
— От мен се очаква да стана император, но аз съм длъжен да бъда слуга. — Лито погледна през рамо към наиба и продължи: — Моят дядо, чието име нося, прибави нови слова към казаното, от него: „Ето ме тук; и тук оставам.“
— За дука това бе единствено възможното — отговори Стилгар.
— Много точно казано, Стил. Аз също нямам друга възможност. Длъжен съм да бъда император по рождение поради това, че правилно схващам положението на нещата. Дори зная от какво най-много се нуждае Империята.
— Думата „наиб“ също е запазила някогашното си значение, а то е „слуга на сийча“.
— Спомням си как са те подготвили, Стил — кимна Лито. — За да бъде добре управлявано, племето задължително трябва да има на разположение начини, с помощта на които да подбира мъжете, чийто живот следва да показва какво представлява доброто управление.
— Ще облечеш императорската мантия, ако ти подхожда. Но преди това трябва да докажеш, че можеш да си господар!
Думите сякаш избликнаха от дъното на стилгаровата душа на свободен.
Изненадан, Лито се разсмя и каза: