Брачна авантюра

Тя извика. Неговото име.

В ушите му остана да кънти само този звук. Той се отпусна върху нея, за да спре с тежестта на тялото си тръпките, които цялата я разтърсваха.

И двамата дълго, дълго време не помръдваха. Нейтън беше напълно задоволен. Тя беше напълно изтощена.

Сара усети мокрота около ухото си, пресегна се и я докосна. Едва тогава разбра, че плаче. Господи, тя наистина беше загубила своята девственост, нали? Беше безкрайно доволна, за да се тревожи за това. Беше изпитала безкрайна наслада. Защо никой досега не й беше казвал, че онова нещо е толкова прекрасно? Сърцето на съпруга й биеше с ритъма на нейното сърце. Тя въздъхна щастливо. Сега вече беше негова съпруга.

— Не можеш да ме наричаш повече невяста — прошепна тя във врата му.

И в порив на нежност близна кожата му с върха на езика си. Имаше прекрасен, солен вкус. Мъжки.

— Тежа ли ти?

Гласът му звучеше изморено. Сара му отговори утвърдително. Той наистина бе започнал да й тежи. Нейтън се превъртя и легна до нея.

Но Сара не искаше той просто така да лежи до нея. Искаше да я държи в обятията си, да й казва каква прекрасна жена е тя, да й шепне хвалебствени и любовни думи, за които всички девойки, станали току-що жени, копнееха. Искаше също той да я целува.

Но тя не получи нищо такова. Очите на Нейтън останаха затворени. Изглеждаше спокоен и сънлив. Тя нямаше представа за борбата, която Нейтън водеше в себе си. Той отчаяно се опитваше да разбере какво му се бе случило току-що. Никога не беше загубвал контрола си до такава стенен. Тя го беше омагьосала, беше го пленила и объркала. Чувстваше се странно уязвим. По дяволите, това го плашеше.

Сара се обърна към него.

— Нейтън?

— Какво?

— Целуни ме.

— Заспивай!

— Целуни ме за лека нощ.

— Не.

— Защо не?

— Ако те целуна, отново ще те пожелая — беше принуден да й обясни. Не я гледаше, беше се вторачил в тавана. — Но ти си много деликатна, за да го направим пак.

Тя седна в леглото и се сепна смутено от това, което почувства между бедрата си. Той беше прав. Но все пак, това нямаше значение. Тя искаше той да я целуне.

— Ти си този, който ме направи толкова деликатна — прошепна тя и го сръга в рамото. — Специално си спомням, че ти казах да не се помръдваш.

— Ти първа започна, Сара. Не си ли спомняш?

Тя се изчерви. Беше взела присърце думите му. В гласа му обаче не долови укор. Тя се сгуши до него, желаейки той да обвие ръцете си около нея.

— Нейтън, след това… не е ли така важно, както през време на това!

Той не можа да разбере за какво говореше тя.

— Заспивай! — заповяда й той за втори път, издърпа нагоре завивките и ги метна върху тях. После отново затвори очи.

Тя го прегърна. Беше толкова изморена и разстроена. И му го каза. Той се разсмя.

— Сара, знам че и ти достигна до пълно изживяване на любовния миг.

— Не говоря за това — прошепна тя.

Почака той да я запита какво има предвид, но когато той продължи да мълчи, не издържа.

— Нейтън?

— По дяволите, какво има сега?

— Моля те, не дръж такъв груб език пред мен.

— Сара… — започна той с предупредителна нотка в гласа си.