Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Брайън я наблюдаваше с подигравателен поглед.
— Горкото момиче — промърмори той. — Толкова забавно.
Ръката на Оливия стисна пръстена на приятелството, скрит в джоба й. Порция бе изгонила този демон веднъж завинаги. Сега Оливия посрещна усмивката на Брайън с усмивка и яростно се съсредоточи.
— Извини ме. Трябва да си сваля наметалото.
Бе преодоляла най-трудния звук. Кимна доволно и тръгна към стълбите.
Беше толкова доволна от себе си, че едва не пропусна вратата на стаята на Фийби.
Когато Оливия влезе, Фийби седеше на раклата при долната част на леглото, протегнала премръзналите си крака към огъня с надеждата да им възвърне чувствителността.
— Умирам от студ — заяви Фийби.
— Наистина краката ти изглеждат доста изстинали — каза Оливия, гледайки, сякаш омагьосана, краката на Фийби. Седна на ръба на леглото и се засмя. — Толкова беше смешно да видя как баща ми т-те носи.
— Краката ми бяха мокри — изрече Фийби и бузите й леко се изчервиха.
— Никога не съм го виждала да прави така — каза Оливия. — Спонтанността не му е присъща. Може би всичките тези изненади, които непрекъснато му поднасяш, имат ефект.
— Какъв ефект?
Фийби скочи от раклата, за да потърси чисти чорапи от чекмеджето с бельото. Оливия се замисли.
— Ами… по-често се смее — каза тя накрая. — Не се смееше, когато беше женен за Даяна, но сега по-често се развеселява. Това ми харесва — добави тя. — Мислех, че през повечето време е тъжен. Но сега не изглежда такъв.
— Наистина ли? — Фийби замря, стиснала чистите чорапи. — Наистина ли мислиш така?
— Ммм — кимна Оливия. — Не си ли забелязала как очите му понякога блестят?
— Да, така е. — И Фийби се усмихна на себе си.
— Е, аз по-добре да взема да си сваля наметалото — скочи Оливия. — Следобед ще идем да видим Мег.
Тя се запъти към вратата, която се отвори и на прага се показа Катон, който идваше да се преоблече в дрехи за езда.
— Извинете ме, сър — каза тя и направи реверанс. — Говорех с Фийби, докато тя си сменяше чорапите.
Катон кимна с разсеян вид. В момента мислеше за много неща. Затвори вратата след Оливия.
— Как са краката ти?
— Стоплиха се.
Фийби обу чорапите, после бавно ги издърпа нагоре, протягайки крак пред себе си.
Катон я загледа. В действията й имаше нещо несъмнено чувствено. Тя закопча жартиерите точно над коляното и вдигна поглед, сякаш едва сега осъзнаваше, че той я наблюдава. Прехапа устни и лека усмивка се появи в очите й — усмивка, чиято неувереност граничеше с поканата.
— Казах да сервират обяда на пладне — изрече бавно Катон. Започна да откопчава жакета си. — Следобед трябва да ида до главния щаб.
— Ще се върнете ли, когато си свършите работата за деня, сър?
Фийби все така седеше на леглото, със запретнати над коленете поли.
Коленете й бяха приятно закръглени. Пръстите на Катон бяха стигнали до колана на кадифените му панталони.
— Нямам намерение да отсъствам тази вечер — изрече той.
Истина ли бяха снощните събития? Не бяха ли трик, изкусна преструвка? Изведнъж той почувства необясним подтик да разбере това.
— Ела тук — каза Катон и я повика с пръст.
Фийби се смъкна от леглото и богатите й кадифени поли още веднъж се свлякоха до глезените. Приближи се бавно към него, а очите й блестяха като изпълнено със слънце лятно небе.
10
Катон стоеше неподвижен, без да се опитва да я докосне. Искаше да види какво ще направи тя.
Фийби изглеждаше донякъде объркана. Поколеба се, после белите й ръце сякаш по своя собствена воля, се насочиха към колана на панталона му. Тя притисна ръка към издутината в основата на бедрата му, усещайки я как се раздвижва под богатото тъмно кадифе. Лицето й бе обърнато към неговото и Катон я наблюдаваше, а в очите му блестеше един почти хищен пламък; това я изпълни с възбуда, накара слабините й да запулсират и стомахът й да се свие.
Тя сведе бавно поглед и откопча панталона му, копче по копче. Пъхна ръце вътре и обхвана стройния му ханш, а после ги плъзна към мускулестите полукълба на седалището. Дишаше учестено, а ръцете й действаха сякаш без напътствия от мозъка. Бавно свали панталона и долните му гащи, като същевременно падна на колене.
Стегнатата плът на пениса му изскочи от скривалището си от черни къдрави косми, Фийби притисна длани към ханша му и опря лице в корема му. Земният аромат на възбудата му изпълни ноздрите й, карайки сетивата й да затанцуват диво. Тя плъзна език по пътечката от тъмни косми, която се спускаше от пъпа му, наслаждавайки се на грапавината им, на смесицата от вкус и мирис. Ръката й се пъхна между бедрата му и обхвана нежните кълба. Почувства тежината им, мекотата на стегнатата кожа.