Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Е, и къде е защитата, които са сложили против Снейп? — попита Хари.
— Може би те се активират само, ако той се покаже? — предположи Рон.
Те стояха един до друг на изтривалката, с гръб към вратата, страхувайки се да продължат навътре в къщата.
— Е, не можем да останем тук вечно. — каза Хари и направи крачка напред.
— Сивиръс Снейп? — прошепна изведнъж гласът на… Лудоокия Муди от тъмнината, карайки тримата да подскочат от ужас.
— Ние не сме Снейп! — отвърна с дрезглав глас Хари, преди нещо да профучи покрай него като студен въздух и езикът му да се свие от само себе си, правейки говора му невъзможен. Преди да има време да почувства устата си, езикът му отново върна нормалното си състояние. Другите двама изглежда бяха преживяли същото неприятно усещане. Рон издаваше сподавени звуци, а Хърмаяни пелтечеше.
— Това сигурно е било проклятието на Муди за залепване на езика — за Снейп.
Хари предпазливо направи една крачка напред. Нещо се промени в сенките на стената отпред, но преди някой от тях да успее да каже дори една дума, право от килима се появи фигура — висока, с цвят на прах, ужасяваща. Хармаяни изпищя, а също и г-жа Блек, завесите й се дръпнаха, сивата фигура се носеше към тях по-бързо и по-бързо, дългата й до талията коса и брада се развяваха зад нея, хлътналото й лице, мършаво, с празни очни кухини — ужасно позната, отвратително променена, вдигна ръката си, сочейки Хари.
— Не! — изкрещя Хари и си помисли да вдигне пръчката си за да спре настъпващия срещу него. — Не! Не бяхме ние! Не ние те убихме!
На думата „убихме“ фигурата експлодира в облак от прах. Кашляйки, с насълзени очи Хари се огледа, за да види Хърмаяни наведена към пода с ръце на главата си и Рон, треперещ от главата до петите, като я потупа тромаво по рамото, каза:
— Всичко е н-н-наред… няма г-г-го…
Прахолякът се завъртя около Хари като мъгла, поглъщайки газената лампа, а г-жа Блек продължаваше да крещи:
— МЪТНОРОДИ! МРЪСОТИЯ, ПОЗОР ЗА ЧИСТОКРЪВНИТЕ, СРАМ ЗА ПОЗОР ЗА КЪЩАТА НА ДЕДИТЕ МИ…
— Я МЛЪКВАЙ! — изрева Хари насочвайки пръчката си към нея и с избухване на червени искри завесите се дръпнаха отново заглушавайки я.
— Това… това беше… — изхленчи Хърмаяни докато Рон й помагаше да се изправи на крака.
— Да… — каза Хари. — но не беше наистина той, нали? Просто нещо, което да изплаши Снейп.
Дали работеше, се чудеше Хари, или вече Снейп беше взривил по същия начин ужасяващата фигура толкова небрежно, колкото бе убил истинския Дъмбълдор? Нервите му бяха изпънати, той погледна другите двама в коридора, почти очакващ още някой ужас да се покаже, но нищо не помръдна, освен някаква мишка, притичваща по близките дъски на пода.
— Преди да продължим напред, мисля че ще е добре да проверим. — прошепна Хърмаяни вдигайки ръката си и казвайки. — ХОМЕНУМ РИВЕЛИО!
Нищо не стана.
— Ей, много се уплашихме. — каза Рон любезно. — И какво трябваше да стане?
— Направих каквото трябваше! — каза Хармаяни малко сърдито. — Това е заклинание за откриване на човешко присъствие, и тук няма никой освен нас!
— … и този прахоляк. — каза Рон, взирайки се в мястото на килима откъдето се бе появила мъртвата фигура.
— Хайде да продължаваме! — предложи Хармаяни с уплашен поглед, отправен към същото място, и побърза да мине по скърцащите стълби към дневната на първия етаж.
Хармаяни махна с пръчката си да запали няколко стари газови лампи, после, потрепервайки леко от течението в стаята, се настани на дивана, увивайки плътно ръцете около себе си. Рон прекоси стаята и отиде до прозореца, помръдвайки леко тежките кадифени завеси настрана.
— Не виждам никого навън — съобщи той. — И ако се замислиш, ако Хари все още има „следа“, те щяха да ни проследят. Знам, че не могат да влязат в къщата, но… какво има Хари?
Хари беше извикал от болка: белегът му му беше запарил силно, когато нещо проблясна в ума му като ослепителна светлина във вода. Видя голяма сянка и почуства силна ярост, която определено не беше негова, да минава през тялото му, много силна и кратка, като електрически удар.
— Какво видя? — попита Рон пристъпвайки към Хари. — Да не би да го видя у нас?…
— Не, просто се почувства ядосан… той е наистина бесен…
— Но това може да е в „Хралупата“! — каза Рон високо. — Къде другаде? Нищо ли не видя? Проклинаше ли някого?
— Не, не, просто се почуства ядосан… не мога да кажа…
Хари се почуства обезпокоен, объркан, а Хърмаяни изобщо не помогна, когато каза с изплашен глас:
— Белегът ти, отново? Но какво става?! Мислех си, че вашата връзка беше прекъсната!