Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
Хари огледа пода ноколо. Небето навън все повече просвеляваше. Лъч светлина разкри парчета хартия, книги и малки предмети разхвърляни по килима. Явно стаята на Сириус също беше претърсвана, въпреки че, съдържанието й очевидно беше оценено главно, ако не и напълно, като безполезно. Явно някои от книгите бяха тръскани толкова силно, че част от страниците и кориците им си правеха компания в безпорядък с боклуците на пода.
Хари се наведе, вдигна няколко парчета хартия и ги заразглежда. Едното беше част от старо издание на „История на магията“ от Батилда Багшот, а друго беше част от упътване за използване на мотоциклет. Третият лист беше писан на ръка и смачкан. Хари го заглади с ръка:
Скъпи Лап,
Благодаря ти, благодаря ти за подаръка на Хари за рожденния му ден. Оказа се най-любимият му. С една година по-голям и вече бръмчащ на детска метла, той изглеждаше толкова доволен от себе си. Изпращам ти и снимка, за да го видиш. Успя да се издигне само на около два фута над земята, но пък почти уби котката и потроши ужасната ваза, която Петуния ми изпрати за Коледа (не че се оплаквам). Разбира се, Джеймс сметна, че е много смешно и твърди, че Хари ще стане страхотен играч на куидич, но все пак трябваше да махнем всички украшения и не сваляме очи от него, когато се развихри.
Направихме много кротко чаено парти за рожденния му ден, бяхме дамо ние с Батилда, която винаги е толкова мила с нас и безумно обича Хари. Толкова съжалявам, че не можа да дойдеш, но Орденът е на първо място, пък и Хари не е толкова голям, че да разбере, че това е неговият рожден ден! Джеймс е малко изнервен, че е затворен тук, опитва се да го крие, но аз го виждам, пък и мантията невидимка е у Дъмбълдор, така че няма шанс да избяга за малко. Ако можеш да ни посетиш, това много ще го ободри. Опаш беше тук миналия уикенд. Изглеждаше подтиснат, но вероятно е заради семейство МакКинън. Плаках цяла вечер, когато чух новината.
Батилда се отбива почти всеки ден. Тя е очарователна стара дама, и винаги е пълна с най-невероятни истории за Дъмбълдор. Не съм сигурна, че той би останал доволен, ако научи! Не знам, на каква част от тях да вярвам, тъй като е крайно невероятно Дъмбълдор да…
Крайниците на Хари се вкочаниха. Той поседя на място, държейки чудотворното парче хартия в треперещите си пръсти, докато вътре в него една тиха експлозия разпрати едновременно радост и тъга по вените му. Хари се отпусна на леглото.
Прочете писмото отново, но не можа да извлече повече смисъл, отколкото при първото четене, затова се задоволи да се втренчи в почерка. Тя беше изписвала буквата „г“ по същия начин като него. Той затърси в писмото всяка една от тях и всяка една беше като приятелско помахване, зърнато иззад воал. Писмото бе невероятно съкровище, доказателство, че Лили Потър беше живяла, наистина живяла, че нейната топла ръка някога се беше движила по този пергамент, нанасяйки с мастило тези букви, тези думи, думи за него, Хари, нейният син.
Хари нетърпеливо избърса влагата от очите си, и прочете отново писмото, като този път се концентрира върху смисъла. Беше като да се вслушаш в наполовина забравен глас.
Имали са котка… вероятно беше изчезнала също като родителите му в Годрикс Холоу… или пък беше избягала, когато вече не беше имало кой да я храни… Сириус му беше купил най-първата му метла… Родителите му бяха познавали Батилда Багшот… Дъмбълдор ли ги беше запознал? Мантията невидимка все още е у Дъмбълдор… имаше нещо иронично в този факт…
Хари спря и се замисли над думита на майка си. Защо Дъмбълдор беше взел мантията невидимка на Джеймс? Хари смътно си спомни, че кръстикът му беше казал преди години: „Не ми трябва мантията, за да стана невидим“. Може би някой по-малко надарен член на Ордена беше имал нужда от помощта й и Дъмбълдор му я беше дал? Хари продължи да чете:
„Опаш беше тук“ — Петигрю, предателят, беше изглеждал „подтиснат“, така ли? Дали е бил наясно, че вижда живи Джеймс и Лили за последен път?
И накрая, отново Батилда, която разказвала невероятни истории за Дъмбълдор. „Изглежда невероятно, че Дъмбълдор може да…“
Че Дъмбълдор може какво?… Имаше толкова много неща, които изглеждаха невероятни за Дъмбълдор: че веднъж бе получил най-ниската оценка по трансфигурация, например, или че бе приложил заклинание на магаре, почти като Абърфорт…