Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
Мъката, която го владееше след смъртта на Дъмбълдор, сега бе по-различна. Обвиненията, които чу от Мюриъл по време на сватбата, се бяха загнездили в мозъка му като болестотворни микроби, които отравяха спомените му за магьосника, който бе негов идол. Възможно ли бе Дъмбълдор да е позволил тези неща да се случат? Нима бе като Дърсли, склонен да проявява небрежност и агресия, докато това не се отразяваше пряко върху него? Нима бе възможно да е обърнал гръб на сестра си, която е била скрита и затворена?
Хари се замисли за Годрикс Холоу, за гробовете, които Дъмбълдор никога не бе споменавал. Замисли се за тайнствените предмети, оставени без обяснение в завещанието на Дъмбълдор и негодуванието му сякаш се промъкна от мрака. Защо Дъмбълдор не му бе казал? Защо не му беше обяснил? Изобщо, било ли го е грижа Дъмбълдор за Хари? Или Хари не беше нищо повече от инструмент, шлифован и наточен, но не и доверен, или надежден?…
Хари не можеше да си само да си лежи ей така, без нещо по-добро за компания от горчивите мисли. В отчаянието си, за да прави нещо за разнообразие, той се измъкна от спалния чувал, взе пръчката си и се измъкна от стаята. На стълбищната площадка прошепна „ЛУМОС“ и се заизкачва по стълбите под светлината на пръчката.
На втората площадка беше стаята, в която той и Рон бяха спали последния път, когато бяха тук. Той погледна в нея. Вратата на гардероба стоеше отворена и завивките на леглата бяха отметнати. Хари си спомни за преобърнатия тролски крак долу. Някой бе претърсвал къщата след напускането на Ордена. Снейп? Или може би Мъндънгъс, който бе отмъкнал доста вещи от къщата и преди и след смъртта на Сириус. Хари се загледа в портрета, в който понякога бе Финиъс Нигелус Блек, пра-пра-прадядото на Сириус, но той бе празен и на него имаше само парче мръсен параван. Финиъс Нигелус явно прекарваше нощта в директорския кабинет на „Хогуортс“.
Хари продължи да се изкачва по стълбите, докато стигна най-горната площадка, на която имаше само две врати. Тази пред него имаше табелка с името на Сириус. Хари никога преди не беше влизал в спалнята на кръстника си. Той отвори вратата, като държеше високо пръчката, за да разпръсне светлината възможно най-далеч. Стаята бе просторна и явно някога е била много красива. Имаше голямо легло, с издялана дървена лицева табла, висок прозорец, закрит от дълги кадифени завеси и полилей, плътно покрит с прах, с остатъци от свещи, все още стоящи в гнездата си и проточили се, плътни восъчни ивици. Фин слой прах покриваше портретите на стените и таблата на леглото. Паяжини се бяха проточили между полилея и тавана, а в големия дървен гардероб, когато Хари влезе в стаята, дочу цвърченето на обезпокоени мишки.
Тийнейджърът Сириус бе облепил стените с толкова много постери и картини, че можеше да се види съвсем малко от сребърно-сивата коприна на стените. Хари можеше само да предполага, че родителите на Сириус не бяха успели да премахнат Постоянно-залепващото заклинание, което ги държеше на стените, защото бе сигурен, че не биха оценили подобаващо интересите на по-големия си син към подобен тип декорация. Сириус явно бе отишъл доста далеч в усилието си да дразни родителите си. На стените имаше няколко големи знамена на Грифиндор, в избелели червени и златни цветове, сякаш само за да подчертаят различието му от останалите членове на това слидеринско семейство. Имаше много снимки на мъгълски мотоциклети, а също така и (Хари се възхити на куража на Сириус) няколко плаката на облечени в бикини мъгълски момичета. Хари можеше да каже, че са мъгълки, защото те си стояха съвсем неподвижни на плакатите, избледнелите усмивки и блестящите очи бяха замръзнали на хартията. Това бе в ярък контраст с единствената магьосническа снимка, висяща на стената, на която стояха четирима ученици от Хогуортс, хванати за ръка и смеещи се към камерата.
С щастлива въздишка Хари разпозна баща си, рошавата му черна коса стърчеше на врата му, също като на Хари и също като Хари носеше очила. До него беше Сириус, небрежно красив, леко арогантното му лице изглеждаше много по-младо и щастливо, отколкото Хари някога го бе виждал приживе. От дясната страна на Сириус стоеше Петигрю, по-нисък с повече от глава, закръглен и с воднисти очи, поруменял от удоволствие, задето е бил включен в тази най-печена банда, на най-уважаваните бунтари — Джеймс и Сириус. Отляво на Джеймс беше Лупин, който дори тогава изглеждаше малко раздърпан, но който също имаше същата физиономия на изненадано задоволство, че е включен, или може би, тъй като Хари знаеше истината, просто му се искаше да види тези неща в снимката? Опита се да я свали от стената, все пак сега тя му принадлежеше, след като Сириус му бе завещал всичко, но тя не помръдна. Сириус се беше погрижил да не позволи на родителите си да предекорират стаята му.