Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
Хари се изправи и заразглежда пода: може би остатъкът от писмото беше някъде наоколо. Той сграбчваше хартиите, като се отнасяше с тях по същия начин, както и първия, който беше претърсвал стаята. Отваряше чекмеджетата, изхвърляше книгите, качи се на стол за да прекара ръка по тавана на гардероба, и се завря под леглото и креслото.
Най-накрая забеляза нещо, което приличаше на разкъсано парче хартия, лежащо под чекмеджетата. След като го извади, се оказа, че е по-голяма част от снимката, за която Лили говореше в писмото си. Чернокосото бебе хвърчеше и изхвърчаше от снимката върху малка метла, като се заливаше от смях, а два крака, които трябва да бяха на Джеймс, го преследваха. Хари пъхна снимката в джоба си, заедно с писмото на Лили, и продължи да търси втората част.
След около още четвърт час обаче, беше принуден да заключи, че остатъкът от писмото на майка му беше изчезнал. Беше ли загубен през шестнайсетте години изминали от написването му, или беше отнесен от този, който беше претърсвал стаята? Хари прочете първата част отново, като този път търсеше следи, които да му подскажат, какво би направило втората страница толкова ценна? Неговата метла играчка едва ли представляваше интерес за Смъртожадните… Единственото потенциално интересно нещо, за което Хари можеше да се сети, беше информацията за Дъмбълдор. Изглежда невероятно, че Дъмбълдор може да… — какво?
— Хари? Хари? Хари!
— Тук съм! — извика той. — Какво има?
Чу се тропот от крака пред вратата и Хърмаяни влетя в стаята.
— Събудихме се и не знаехме къде си! — задъхано каза тя. След това се обърна и извика през рамо:
— Рон! Намерих го!
Ехото от раздразнения глас на Рон се дочу слабо няколко етажа по-долу.
— Хубаво! Да му кажеш от мен, че е идиот!
— Хари, моля те, недей просто така да изчезваш, ужасно ни уплаши! И защо изобщо си се качил тук? — Тя огледа разпердушинената стая. — Какво правеше?
— Погледни само какво намерих!
Той извади писмото на майка си. Хърмаяни го взе и го прочете, докато Хари я наблюдаваше. Когато стигна до края на страницата тя го погледна.
— О, Хари…
— А виж също и това.
Той и подаде фотографията и Хърмаяни се усмихна на летящото на метлата-играчка бебе.
— Търсех останалата част от писмото — каза Хари — но не е тук.
Хърмаяни се огледа наоколо.
— Ти ли направи цялата тази бъркотия, или вече беше така, когато дойде?
— Някой е претърсвал преди мен — отговори Хари.
— Така си и помислих. Всяка стая, вкоято погледнах на идване, беше разхвърляна. Какво мислиш са търсили?
— Информация за Ордена, ако е бил Снейп.
— Човек би помислил, че той вече има каквото му е нужно. Все пак, той беше член на Ордена, нали така?
— Ами тогава — каза Хари, тъй като имаше желание да обсъди теорията си — какво ще кажеш за информацията за Дъмбълдор? Тази, от втората страница на писмото например. Тази Батилда, която майка ми споменава в писмото, знаеш ли коя е тя?
— Коя?
— Батилда Багшот, авторът на…
— … „История на магията“ — развълнувано допълни Хърмаяни. — Значи родителите ти са я познавали? Тя е била невероятна магьосница-историк.
— И все още е жива — каза Хари, — и живее в Годрикс Холоу. Мюриъл, лелята на Рон, говореше за нея на сватбата. Тя е познавала също и семейството на Дъмбълдор. Би било интересно да поговорим с нея, нали?
Имаше твърде много разбиране в усмивката, която му отправи Хърмаяни. Той взе писмото и снимката и ги пъхна заедно в кесията на врата си, за да не се налага да я погледне.
— Разбирам, защо искаш да говориш с нея за майка ти и татко ти, а и за Дъмбълдор — каза Хърмаяни. — Но това не би ни помогнало много в търсенето на Хоркруксите, нали?
Хари не отговори и тя продължи:
— Хари, знам, че наистина искаш да идеш в Годрикс Холоу, но ме е страх. Плаши ме това колко лесно ни откриха смъртожадните вчера. Това само ме кара още повече да смятам, че трябва да избягваме мястото, на което са погребани родителите ти, защото съм сигурна, че те ще те очакват там!
— Не е така — каза Хари, като все още избягваше да я погледне — Мюриъл каза някои неща за Дъмбълдор на сватбата. Искам да знам истината…
И той разказа на Хърмаяни всичко, което Мюриъл му беше казала. Когато свърши, Хърмаяни каза:
— Разбира се, виждам защо се разстройваш Хари…
— Не съм разстроен — излъга той. — Искам само да знам дали е истина или…
— Хари, наистина ли мислиш, че можеш да научиш истината от злобна старица като Мюриъл, или пък от Рита Скийтър? Как можеш да им вярваш? Та ти познаваше Дъмбълдор!
— Мислех, че го познавам… — промърмори той.