Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— И ще ти кажа още нещо… — каза Мюриъл хълцайки докато сваляше бокала от устата си.
— Мисля, че Батилда е казала всичко на Скийтър. Всички тези детайли и изказването на Скийтър за нейния информатор, който е близък на семейство Дъмбълдор — Бог знае че, тя знаеше всичко за Ариана.
— Батилда никога не би казала на Скийтър! — прошепна Доуж.
— Батилда Багшот? — каза Хари — авторката на „История на магията“?
— Да — каза Доуж хващайки се за въпроса на Хари като за спасително въже.
— Много надарен историк и добра приятелка на Дъмбълдор.
— Малко изкуфяла напоследък, както чух! — каза весело Мюриъл.
— Ако е вярно, това е още по-непочтено от страна на Скийтър! — каза Доуж — и не бива да вярваме на това, което каже Батилда.
— О, има начини човек да си върне паметта и съм сигурна, че Рита ги знае всичките. — каза Мюриъл — но дори Батилда да е пълен кукувичарник, то съм сигурна, че тя има стари снимки, може би дори писма. Тя познава Дъмбълдорови от години… Било е добро пътуване до Годрикс Холоу!
Хари, който тъкмо отпи глътка бирен шейк, го изплю. Доуж го потупа го гърба и Хари се изкашля, гледайки Мюриъл с насълзени очи. След като имаше контрол над гласа си, той попита:
— Батилда Багшот живее в Годрикс Холоу?!…
— О, да. Тя винаги е живяла там. Дъмбълдорови се преместиха там, след като вкараха баща им Пърсивал в затвора и тя им беше съседка.
— Дъмбълдорови са живели в Годрикс Холоу?!
— Да, Бари, това казах — отвърна Мюриъл.
Хари се почуства изпит, празен. Нито един път през тези шест години Дъмбълдор не беше казвал на Хари, че и двамата са живели в Годрикс Холоу и са загубили любими хора там. Защо? Дали Джеймс и Лили са погребани близо до Кендра и Ариана? Дали Дъмбълдор е посещавал гробовете им? И той никога не е казвал на Хари… никога не му е казвал… И защо беше толкова важно, Хари не можа да си го обясни. Сега той си помисли, че това е равносилно на лъжа да не му каже, че и двамата са живели там и са имали преживявания в миналото… Хари гледаше напред, без да забелязва какво става около него и не забеляза когато Хърмаяни се появи, докато не седна на стола до него.
— Определено не мога да танцувам повече… — изпъшка тя и като събу едната си обувка, разтърка крака си. — Рон отиде да потърси още няколко бирени шейка. Малко е странно. Видях Виктор да си тръгва от мястото, където е бащата на Луна. Изглежда, че двамата спореха. — тя понижи гласа си като го погледна — Хари добре ли си?
Хари не знаеше откъде да започне, но сега това нямаше значение — нещо голямо и сребърно се приземи на дансинга. Грациозен и блестящ рис стоеше по средата на дансинга, а учудените хора го гледаха. Тогава устата на Патронуса се отвори и той заговори със силния и дълбок глас на Кингсли Шакълболт:
„МИНИСТЕРСТВОТО ПАДНА. СКРИМДЖЪР Е МЪРТЪВ. ТЕ ИДВАТ НАСАМ“
Глава девета
УБЕЖИЩЕТО
Всичко изглеждаше като в мъгла. Хари и Хърмаяни скочиха на крака и извадиха пръчките си. Много малко хора осъзнаваха, че в момента става нещо необичайно; глави се извръщаха все още съм изчезналия внезапно сребърен рис. Тишина се разстла отвън, студени вълни се носеха от мястото където се беше приземил Патронусът. После някой изкрещя.
Хари и Хърмаяни се спуснаха към паникьосаната тълпа. Гостите тичаха във всички посоки; много от тях се магипортираха; защитните заклинания около „Хралупата“ бяха разбити.
— Рон? — изпищя Хърмаяни. — Рон, къде си?
Докато си проправяха път до дансинга, Хари забеляза хора с мантии и маски, които се появиха сред тълпата; след това видя Лупин и Тонкс с вдигнати пръчки и чу, че и двамата извикаха „ПРОТЕГО“, вик, който се чу като ехо от всички посоки.
— Рон! Рон! — викаше го Хърмаяни, почти разплакана, докато тя и Хари се прикриваха сред ужасените гости. Хари улови ръката й, за да й покаже, че не са разделени, когато рязка светлина профуча над главите им, дали защитна магия или нещо застрашително — не знаеше…
И после се появи Рон. Улови свободната ръка на Хърмаяни и Хари усети, как при нейното обръщане звук и светлина угаснаха; тъмнината се притисна към него; всичко, което чувстваше, беше ръката на Хърмаяни, която стискаше през пространството и времето; далече от „Хралупата“, далеч от смаляващите се смъртожадни, далеч, може би и от самия Волдемор…
— Къде сме? — попита гласът на Рон.
Хари отвори очи. За момент си помисли, че въпреки всичко не са напуснали сватбата. Изглеждаха все още обградени от хора.