Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
След минута-две Рон се обади:
— Знаеш, че не сме много далеч от „Продънения котел“ нали, той е само на една пресечка разстояние…
— Рон, не можем! — отвърна моментално Хърмаяни.
— Не да останем там, а да разберем какво е станало!
— Знаем какво е станало! Волдемор е сложил ръка върху Министерството, какво повече трябва да знаем?
— Добре, добре, беше просто идея!
Отново настана дразнеща тишина. Дъвченето на сервитьорката беше изнервящо и Хармаяни бързо поръча два пъти капучино; докато Хари беше невидим би било странно да поръча и за него. Двойка яки работници влязоха в кафето и се настаниха на съседната маса. Хърмаяни сниши гласа си до шепот.
— Аз предлагам да намерим някакво тихо място в околността и да се магипортираме някъде в града. Веднъж да се настаним там, можем да изпратим съобщение на Ордена.
— В такъв случай можеш ли да правиш говорещ Патронус? — попита Рон.
— Опитвала съм и мисля, че мога… — каза Хърмаяни.
— Е, колкото колкото по-дълго не ги тревожим толкова по-добре, макар че вече може и да са арестувани. Господи, това кафе е отвратително! — обади се Рон след една глътка от пенливото сивкаво кафе. Сервитьорката го чу; стрелна Рон с гаден поглед, докато отиваше да взима поръчката на другите клиенти. По-големият от двамата работници, който беше рус и доста огромен, сега когато Хари го погледна, я отпрати с махване на ръка. Тя го погледна втренчено, обидена.
— Да тръгваме тогава, не ми се пие тоя боклук! — каза Рон. — Хърмаяни, имаш ли мъгълски пари да платим за… това?
— Да, взех си всичките спестявания преди да дойда в „Хралупата“. А на бас, че са точно на дъното! — въздъхна момичето тършувайки из чантичката си.
Двамата работници направиха еднакви движения и Хари несъзнателно ги изимитира. И тримата извадиха пръчки!… Секунда по-късно Рон, осъзнавайки какво става, се пресегна през масата и бутна Хърмаяни встрани. Проклятията на смъртожадните се удариха в стената, където до преди малко беше главата на Рон и я разбиха. Хари, все още невидим, извика:
— ВЦЕПЕНИ СЕ!
Грамадният русокос смъртожаден беше ударен право в лицето от лъч червена светлина — той се свлече назад в безсъзнание. Приятелят му, неспособен да съобрази кой е запратил заклинанието, запрати друго по Рон. Светещи черни въжета изхвърчаха от пръчката му и се увиха около Рон; сервитьорката изпищя и хукна към вратата. Хари запрати ново зашеметяващо проклятие към смъртожадния с разкривеното лице, който бе завързал Рон, но заклинанието го пропусна и рикошира в прозореца, улучвайки сервитьорката, която се свлече на земята до вратата.
— ЕКСПУЛСО! — изрева смъртожадният и масата, зад която стоеше Хари се взриви. Силата на експлозията го отхвърли назад и той усети, как изпуска пръчката си както, че и мантията се свлича от него.
— ПЕТРИФИКУС ТОТАЛУС! — изпищя Хърмаяни някъде отстрани и смъртожадният падна назад като статуя, с тъп звук на пода върху парчетата от счупен порцелан, маси и разляно кафе. Хармаяни изпълзя изпод стола си, изтърсвайки стъклата и пепелта от пепелника от косата си, треперейки силно.
— Д-ДИФИНДО! — каза тя насочвайки пръчката си към Рон, той извика от болка, когато тя разкъса джинсите на коленете му и остави дълбоко прорязване по тях. — Ох, съжалявам Рон, ръката ми трепери! ДИФИНДО!
Въжетата паднаха, Рон се изправи на крака разтърсвайки ръцете си, за да възвърне чувствителността си в тях. Хари вдигна пръчката си и и тръгна по развалините до мястото, където огромният рус смъртожаден се бе проснал.
— Трябваше да го позная, беше там в нощта на убийството на Дъмбълдор! — каза той. Той преобърна с крак тъмнокосия смъртожаден; очите на мъжа се местеха бързо между Хари, Рон и Хърмаяни.
— Това е Долохов! — обади се Рон. — Познах го от старите плакати на издирваните. Мисля, че този големия е Дорфин Роул.
— Няма значение как се казват! — каза Хърмаяни леко истерично. — Как ни намериха?! Какво смятаха да направят?
Някак си нейната паника прочисти ума на Хари.
— Заключи вратата! — каза й той. — Рон, загаси лампите!
Той свали поглед към парализирания Долохов, мислейки бързо когато ключалката изщрака, Рон използва Загасителя, за да потопи кафенето в тъмнина. Хари можеше да чуе гласа на мъжете, които подвикваха на Хърмаяни по-рано, сега да правят същото и с друго момиче от разстояние.
— И какво ще правим с тях? — прошепна Рон на Хари в тъмнината, а после още по-тихо. — Да ги убием? Те ще ни убият! Щяха да го направят преди малко!