Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Синът беше наследил от майка си високите скули и силната, решителна брадичка. Извитите му вежди също бяха от нея, но тези на Рахин бяха с цвета на старо злато. Да не би косите й да бяха руси? За съжаление Шантел не можеше да установи това, защото косата беше изцяло прибрана в блестящосин тюрбан, украсен със скъпоценни нанизи от брилянти. Тюрбанът я правеше още по-висока и величествена. Гъвкавото, стройно тяло беше същото като на сина й.
Рахин носеше дреха от скъп брокат, обточена с кожи. Под нея се подаваше свободна дълга рокля от светлосиня коприна. Вратът й беше украсен с три великолепни диамантени огърлици с различна дължина. На китките, по пръстите и на ушите й също святкаха брилянти. За миг Шантел се изкуши да погледне надолу, защото пръстите на краката й сигурно също бяха украсени.
Всеки би се уплашил при вида на подобна жена. Но не и Шантел. При това лала Рахин не се държеше надменно. Изразът на лицето й не издаваше нищо, тонът на гласа беше неутрален.
— Значи задачата й е да ме пази? — попита остро Шантел.
— В известно отношение — да.
— А вие?
— Аз съм майката на Джамил Решид.
— Не исках да кажа това — отвърна с нетърпелив жест Шантел.
— Ако желаете да узнаете имам ли достатъчно власт, скъпа моя, ще ви отговоря накратко — аз съм неограничена господарка на харема. Всички в него са подчинени на волята ми. Управлявам харема заедно с Хаджи Ага. Съпругите на сина ми, фаворитките, робините — всички ми се покоряват.
Още снощи Сафия я беше предупредила, че Рахин е всемогъща. Тя имаше последната дума по всички въпроси, отнасящи се до харема. Нищо чудно, че всички се стремяха да бъдат в добри отношения с нея.
Но Шантел просто не можеше да си представи, че лала Рахин би могла да бъде приятелка с някого. Тази жена излъчваше същата студенина, каквато разпространяваше около себе си и синът й. И двамата бяха омесени от едно и също тесто, а щом той се прояви като жесток, безсърдечен тип, как би могла да бъде оценена майката, която го беше възпитала?
Докато Шантел разсъждаваше така, лала Рахин я разглеждаше непринудено от глава до пети и едва успяваше да скрие изумлението си от онова, което виждаше. Макар че не се мяркаше често пред очите на Джамил, тя беше осведомена по-добре от всеки друг какви жени обича синът й, а това момиче не притежаваше нищо, с което би привлякло вниманието му. Младата особа беше само кожа и кости, бузите й бяха хлътнали, коремът — също. Дано Аллах се смили над нея, нима беше болна! И на всичкото отгоре беше руса! Сред жените на Джамил нямаше нито една блондинка, и то не защото не му бяха предлагали. Той предпочиташе червенокосите, но не отказваше и други цветове, стига само да не бяха руси. Рахин на няколко пъти му беше купувала блондинки, но той веднага ги подаряваше на приятелите си. И тя много добре знаеше защо. Болеше я, но фактът си беше факт. Синът й не обичаше блондинките, защото майка му беше с руси коси.
Смайването й нарастваше с всяка минута. Шейла също не можа да й каже нищо съществено. Джамил си оставаше все така нежен и ласкав, макар че от известно време не искаше да спи с нея поради измъчващата го раздразнителност. Защо беше избрал точно това момиче? А може би то съвсем не беше за него?
Ако беше сама, Рахин щеше да се плесне с длан през челото. Ама разбира се! Момичето сигурно е купено като подарък за някой приятел, може би дори като част от ежегодния данък за султана. Това обясняваше всичко.
Смущението й изчезна и тя започна да открива някои привлекателни страни у младата жена. Не можеше да се отрече, че чертите на лицето й бяха необикновено изискани. Тялото й беше стройно, движенията — гъвкави, а гордо изправената глава само подсилваше впечатлението от красотата й. Трябваше само да я хранят добре, за да понапълнее малко и да отговаря на вкуса на ориенталските мъже. Повечето от тях високо ценяха блондинките и лала Рахин щеше да се постарае да превърне тази красавица в подарък, достоен за самия султан.
— Вие сте англичанка, нали? — попита внезапно тя.
— Аз пък си мислех, че френският ми е отличен.
Усмивката на лала Рахин беше съвсем искрена.
— Приятно е, че имате чувство за хумор, но внимавайте към кого го прилагате. Много малко мюсюлмани ще оценят шеги като вашите, които са на границата на нахалството.
Ето че се започнаха поученията.
— Благодаря ви. Ще го запомня.
— Така трябва. Сафия ще ви назначи лична прислужница, а после ще ви пратят и учителка, която да ви разясни задълженията ви. Предлагам ви първо да се извините на управителката, иначе тя ще изпрати при вас най-досадната робиня на харема. Дайте й това.