Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Лично според Грейс си струваше да пробват с Хари Фрейм. Но след фиаското в съда в сряда не беше сигурен, че си заслужава да рискува кариерата си, ако Алисън Воспър разбере.
— Хайде първо да изчерпим всички други възможности, а след това ще видим, става ли?
— Притесняваш се какво ще каже шефът? — присмя му се Брансън.
— Като станеш на моите години, ще започнеш да мислиш за пенсията си.
— Ще го имам предвид след около трийсет години.
33
Ашли Харпър живееше в малка викторианска къща с тераса близо до железопътната линия в район, който някога е бил работнически квартал на Хоув, но сега беше изключително модерен — и скъп — участък за неженени и новодомци. Личеше си по качеството на колите, паркирани по улицата, и по изисканите входни врати.
Грейс и Брансън слязоха от колата, минаха покрай голф и Рено кабрио и звъннаха на номер 119, пред който беше паркирано сребристо Ауди.
След няколко секунди вратата се отвори от много красива жена на около двайсет и пет години. Тя се усмихна тъжно на Брансън, разпознавайки го.
— Здравейте, Ашли — поздрави я той. — Това е мой колега, старши детектив Грейс. Може ли да поговорим?
— Разбира се, заповядайте. Имате ли някакви новини? — тя погледна към Грейс.
Той беше шокиран от контраста между вътрешността на къщата и начина, по който изглеждаше отвън. Бяха попаднали в оазис на хладен минимализъм. Бял килим, бели мебели, сиви метални щори, на стената висеше голяма репродукция на Джак Ветриано22 на четири контета в елегантни костюми, която Грейс разпозна, а върху окачената на стената музикална уредба мигаха малки точки цветни светлини. Стрелките на часовник без циферблат сочеха 6:20 вечерта.
Тя им предложи нещо за пиене и Брансън получи минерална вода в изящна чаша, а Грейс, седнал до него на дълъг диван — кафе в елегантна бяла голяма чаша.
— Трима души потвърдиха, че са видели годеника ви във вторник вечерта в кръчми в района на Ашдаун Форест — уведоми я Брансън. — Те също така потвърдиха, че е бил с четирима приятели — тези, за които знаете. Но нямаме информация какво са планирали, освен да се напият.
— Майкъл не е пияч — каза тя безизразно, стиснала голяма чаша червено вино между ръцете си.
— Разкажете ми за Майкъл — помоли я Грейс, като внимателно я наблюдаваше.
— Какво по-точно?
— Каквото и да е. Как се запознахте?
Тя се усмихна и за момент видимо се отпусна.
— Отидох на интервю за работа в неговата фирма. Бяха Майкъл и съдружникът му.
— Марк Уорън? — попита Рой.
Мимолетно колебание, толкова малко, че едва се забелязваше. Но Грейс го видя.
— Да.
— Къде работехте преди това? — попита той.
— Работех във фирма за недвижимо имущество в Торонто, Канада. Върнах се в Англия малко преди да получа тази работа.
— Върнахте се?
— Аз съм от Англия по принцип — корените ми са оттук — тя се усмихна.
— Каква фирма в Торонто?
— Познавате ли града? — попита Ашли, леко изненадана.
— Преди десетина години гостувах за седмица на тяхната федерална полиция — в лабораторията за убийства.
— Ясно. Работех в малка фирма — част от групата „Бей“.
Грейс кимна.
— Значи Майкъл Харисън и Марк Уорън ви наеха.
— Аха, миналия ноември.
— И?
— Беше страхотна работа — с добро заплащане, — исках да се запозная с бизнеса с имоти и те изглеждаха наистина симпатични хора. Аз… ъ… аз — тя се изчерви — си помислих, че Майкъл е много привлекателен, но бях убедена, че е женен или има приятелка.
— Извинете ме за личния въпрос — прекъсна я той, — но кога с Майкъл станахте двойка?
След кратка пауза тя отговори:
— Много бързо — след два месеца. Но трябваше да го пазим в тайна, защото Майкъл се притесняваше да не разбере Марк. Мислеше, че на Марк ще му е трудно, ако той има — нали разбирате — връзка с мен.
Старши детективът кимна с разбиране.
— Кога разбра той?
Ашли поруменя.
— Един ден се върна в офиса, когато не го очаквахме. Грейс й се усмихна. Съчувстваше й, в нея имаше ранимост, която би накарала почти всеки мъж да се стреми да я защитава. Той самият вече се чувстваше така, а я познаваше само от няколко минути.
— И после?
— Известно време беше малко неловко. Казах на Майкъл, че според мен трябва да напусна, но той беше много убедителен.
— А Марк?
Рой забеляза съвсем леко потрепване. Едва доловимо изпъване на лицевите й мускули.
22
Шотландски художник. — Бел.прев.