Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— И защо да съм хитър?
Тя отпи една глътка и въздъхна дълбоко, преди да отговори:
— Мисля, че възнамеряваш да ме прелъстиш.
Зъбите му светнаха, когато й се ухили наново.
— Мила моя, разликата между прелъстяване и изнасилване е в малката думичка „не“. Трябва само да я кажеш.
Лиарин не намери остроумен отговор. Беше започнала да употребява тази малка думичка спрямо Аштън с все по-голямо неудоволствие.
Погледът му се премести върху деколтето й, той се наведе и я целуна по рамото.
— Мадам, тази вечер изглеждате особено съблазнително… истински сладкиш… — Езикът му докосна леко кожата й, дъхът й спря, пулсът й затуптя бурно. Ярка руменина заля лицето й. Развеселен, той наблюдаваше как баграта се разлива надолу по гърдите й. — Само едно вкусване не е достатъчно — шепнеше той и се навеждаше още по-дълбоко, за да я целуне там, където започваха примамливите й гърди.
— Аштън!
Един клон удари стъклото на прозореца и Лиарин подскочи. Опита се да отблъсне Аштън с едната си ръка, като шепнеше настойчиво:
— Моля те… прислугата!
Развеселен, той се изправи и я целуна малко по-благоприлично по слепоочието. Ликуваше вътрешно, че тя го отблъсна само заради слугите.
— Ах, любима, така съм зажаднял за теб, че едва се сдържам, дори и при толкова хора в къщата. Да можех да те взема с мен в Ню Орлиънс, в старата хотелска стая, където се любехме тогава, сам-сами в света.
Някъде из къщата се блъсна врата и Уилабел влезе с шумни стъпки в трапезарията.
— Леле Боже, ако се усили още малко този вятър, направо ще събори къщата — изкудкудяка икономката, клатейки глава. — Като нищо ще издуха мистър Тич право в Нечиз. Пък и дъждът тъкмо хубавичко ще го окъпе в оная кола. Да можех да го зърна само! Как пък му хрумна, че ще вземем да му предадем господарката! Ама вие хубаво го наредихте мистър Аштън. Само така, сър!
Тя се изкикоти отново, после погледна изящно подредената маса. Премести няколко прибора, завъртя се още веднъж и изчезна с доволно поклащане на главата. Секунда по-късно се появи Уилис, за да съобщи, че вечерята е готова. Аштън предложи ръка на жена си и я заведе до мястото, където Уилабел беше преместила приборите. Ръката му погали леко талията й. Тя му хвърли въпросителен поглед, който очите му задържаха за един дълъг, сякаш безкраен миг.
Аштън не беше мъж, който оставя някоя възможност неизползвана. Устните му се притиснаха още веднъж в устата й. Откъсна се, за да надникне в зеленикавите дълбини на очите й. Лиарин се почувства като хипнотизирана, едва усещаше пръстите му, който се спускаха от шията й през ключицата надолу. Устните й се разтвориха и дишането й се учести, когато устата му последва пътя на пръстите. Уж неволно той постави дясната си ръка на лявата й гръд, но горещината, която пламна в главата й при тази милувка, я накара да дойде отново на себе си. Трепереща, тя се отдръпна от него и се отпусна на стола си. Когато той също седна, тя впи умолително очи в неговите. Устните й не можеха да изрекат думите, които искаше да каже — настойчивата молба да се отнася по-предпазливо с чувствата й. Да, тя искаше любов, но можеше ли всичко да стане толкова бързо? Как да различи истината от лъжата, когато не знаеше коя е?
Докато вечеряха, погледът на Аштън не се отделяше от нея. Постепенно шерито помогна на Лиарин да прогони колебанията си и тя започна да се наслаждава на интимната атмосфера, както и на нежните му докосвания, когато ръката му срещнеше нейната върху покривката.
Върнаха се отново в салона и Аштън затвори двукрилата врата след тях. Лиарин седна пред чембалото и се опита да изсвири по памет някои забравени мелодии. Аштън се наведе над нея, помагаше да си припомни отделни пасажи, но се беше съсредоточил главно върху голите й рамене и закръглеността на гърдите й. Когато плъзна показалеца си надолу по шията й, тя се усмихна със сияещи очи и се потопи в омаята на близостта му. По едно време той стана да стъкне огъня, но щом посегна към ръжена, изведнъж нещо стана с младата жена. Пръстите й замръзнаха над клавишите. Видението с железния прът, който се стоварва ожесточено върху главата на един мъж, изведнъж блесна пред нея и разруши хармонията на мига.
Аштън се обърна изненадан, когато мелодията секна с остър дисонанс. Видя паническия страх по лицето й, хвърли ръжена и се спусна към нея. Знаеше добре какво я мъчи. Затова я грабна и я притисна в прегръдките си.
— Всичко е наред, миличко — мълвеше той. — Всичко вече е добре. Опитай се да не мислиш повече за това.
— Ръженът… — Лиарин трепереше в обятията му. — Виждам все една и съща картина: мъж, когото бият с железен прът. О, Аштън, няма ли да свърши това?