Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Беше твърде късно да прикрие голата си гръд. Гейб разкаяно стисна устни, наблюдавайки ужаса в очите на момичето, чийто поглед подскачаше от един грозен белег на друг. Забеляза, че ги брои наум — един, два, три, а това бяха само белезите върху гърдите му, гърбът му изглеждаше още по-зле, но в момента тя не можеше да го види.
За негова изненада Малъри вдигна очи и го погледна спокойно.
— Добре ли си? — поиска да разбере тя.
— Разбира се — отговори той, движейки се предпазливо към кабинета.
— Изглеждаш някак… нестабилен — добави момичето, смръщвайки лице с майчинска загриженост.
— Боли ме рамото — каза той, като се хвана за първото оправдание, което му дойде наум.
— Какво е станало с рамото ти? — попита тя настоятелно.
Гейб неволно раздвижи рамото си и усети колко е вдървено.
— Паднах тази сутрин, когато тичах. Не е голяма работа.
Но тя вече го заобикаляше, за да види по-добре.
— О, боже мой!
Той не разбра кое е предизвикало тази реакция — дали днешното нараняване, или видът на обезобразения му гръб.
— Какво си правил? Да не си тичал назад? — тя нежно докосна подутината и го погледна изпитателно.
Гейб се засмя. Биваше си я, дявол да я вземе, беше прекалено умна, за да повярва на нескопосаното му оправдание.
— Не се притеснявай за мен. Всичко е наред. Само малко ми е схванато рамото. Трябва да поспя — добави Гейб и побърза да изчезне надолу по коридора.
Малко по-късно той лежеше на кушетката, размишлявайки за реакцията на Малъри при вида на белезите му. В очите й бе зърнал ужас и съчувствие.
Белезите не й се бяха видели чак толкова ужасно отблъскващи. Всъщност като че ли ги приемаше, може би дори го уважаваше повече заради ада, през който е преминал. Дори го бе целунала.
Какво ли щеше да направи Хелън, ако знаеше какво е преживял през последната година? Може би и тя щеше да прояви милосърдие като дъщеря си.
Това беше последната му мисъл, преди да потъне в забравата на съня.
Отново закъсня за сеанса при лекаря. Хелън го беше разтърсила нежно и му бе казала:
— Гейб, аз съм, Хелън. Време е да ставаш.
Забавиха се и защото тя бе настояла да сложи лед на рамото си. Малъри не беше закъсняла да съобщи на майка си за нараняването му.
— Как се случи? — поиска да разбере Хелън, когато той взе торбичката е лед от ръцете й.
За негово разочарование тя съвсем не беше така съчувствено настроена, както Малъри. И не го целуна за облекчаване на болката.
— Глупава злополука — промърмори той.
Странно, но някак не му се приказваше и затова отговаряше възможно най-кратко, докато се взираше навън през прозореца на носещата се към Оушиана кола.
Фактът, че тя прие обяснението, без да задава повече въпроси, му подейства потискащо.
И сеансът с доктор Териен не мина по-добре. Спомняйки си за съвета на Себастиан да бъде дискретен, той имаше твърде малко за казване. На практика все още спеше, макар и с отворени очи.
— Има ли нещо, което те тревожи, Гейбриъл? — настоятелно попита лекарят. — Вчера имах чувството, че напредваме успешно. А днес нямаш какво да ми кажеш.
Гейб потърка зачервените си очи.
— Уморен съм, докторе. Приспивателните спряха да ми действат в три часа сутринта. През целия ден ми се спи. Дексамфетаминът като че ли не помага.
Доктор Териен потърка ръце.
— Можеш да увеличиш приспивателните до три таблетки вечер — предложи той. — А дексамфетаминът няма да ти действа, докато тялото ти е изтощено. Трябва време, за да се прояви ефектът на лекарствата.
Гейб отвори очи и изпита леко възмущение. Ако трябваше да говори, за да приключи по-бързо сеансът, така да бъде.
— Искате да ви кажа нещо? Добре, ще ви кажа. Снощи сънувах затворническата си килия. Намираше се в бункер на върха на хълм и наоколо се виждаше скалиста пустош. Имаше продълговат тесен прозорец чак горе до тавана и една каменна издатина, върху която спях. През квадратното прозорче на вратата можех да виждам стаята от другата страна на коридора. Пазачите ми по цяла нощ стояха в нея и сърфираха в интернет.
— Интернет ли? — прекъсна го доктор Териен с невярващ тон.
— Точно така. Ровеха се из интернет и търсеха обекти, които да са уязвими за терористи: местни енергийни инфраструктури, водохранилища, язовири, ядрени и газови инсталации и други подобни. Когато отбиеха някое според тяхната преценка слабо място, продаваха информацията на големите момчета — „Ал Кайда“, „Хамас“ и… сещате се кои са другите.