Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола накара Кюзар да го остави на Кръстовището на Учените. Искаше да говори с Арисилд сега, дори ако се налагаше да го събуди и искаше Крак и Рейнар да отидат в Колдкорт, за да проверят дали всичко там е наред и да кажат на Мадлин какво бяха открили.
Дори по това време на нощта кварталът бе оживен и опасен, но бе далеч по безопасен от улиците в Крайречен или Габардин, а и много от хората сновящи по улиците бяха от хайлайфа. Кабаретата и кафенетата все още работеха, улиците бяха добре осветени и уютно претъпкани с хора, на всеки ъгъл имаше амбулантни търговци и просяци и изненадващо голям брой проститутки, които причакваха излизащите от театрите тълпи.
Като свършеше, щеше сравнително лесно да наеме кабриолет, ако успееше да се качи преди кочияшът да огледа добре настоящото състояние на дрехите му.
Дори и обикновено тихата сграда на Арисилд сега кипеше от живот. Никола мина покрай портиера, който се пазареше за цените на стаите с някаква жрица на любовта и нейния клиент с цилиндър на главата. Изкачването на стълбите се оказа далеч по-трудна задача, отколкото очакваше и накрая почука на вратата на Арисилд доволно изтощен.
Вратата се отвори с неочаквана рязкост. Никола тръгна да се маха, но след това позна застаналия на вратата Арисилд. Очите на магьосника бяха зачервени и безумни, бяло-русата му коса се бе извадила от плитката и висеше на сплъстени кичури покрай лицето му. Приличаше на обитател на Призрачния Двор от някоя от по-фрапиращите картини на Биенули.
Той се вторачи в Никола без да даде знак, че го е познал, след което каза:
— А, ти ли си.
Хвърли поглед зад себе си като че ли се боеше от нападение от вътрешността на апартамента и пристъпи забързано през малкия хол в стаята си.
— Влизай, бързо!
Никола подпря глава на прашната стена.
— О, Господи.
Беше твърде уморен за това. Помисли дали да не си тръгне, да излезе на улицата и да намери карета. Но се отблъсна с усилие от стената и последва Арисилд като спря, за да затвори вратата след себе си.
Свещите в стаята с таванските прозорци бяха угаснали, а от огъня беше останала само жарава. Всички завеси бяха съдрани от прозорците, оставяйки малкия апартамент открит на нощното небе. Повечето жители на Виен, особено в по-бедните квартали, закриваха нощем прозорците си, поради суеверния страх от летящи нощни вампири, макар такива да не бяха забелязвани в града откакто бяха положени релсите на железопътната линия. Очевидно това не бе нещо, което тревожеше Арисилд. А дори и в сегашното си състояние, помисли си Никола, той със сигурност е повече от равностоен на което и да е нощно вампирско създание. Това бе една от трагедиите на ситуацията. Никой така и не разбра какво бе Арисилд или колко могъщ можеше да бъде.
Арисилд се беше навел над масата и ровеше в купчините хартии и книги, и ги разпиляваше по пода. Никола се отпусна в едно от прокъсаните кресла до камината и се намръщи, когато раните му осъществиха контакт с бедната откъм пълнеж тапицерия.
Арисилд се извърна рязко, прокара пръсти през разчорлената си коса и прошепна:
— Не мога да си спомня какво щях да ти казвам.
Никола се облегна и притвори очи. Вече беше сигурен, че няма никаква надежда да получи от приятеля си какъвто и да е смислен отговор относно възможността някой да е откраднал работата на Едуар или относно връзката между Октав и изчезванията, или че е безнадеждно поне за тази вечер. Но точно сега, борбата със стръмните стълбища на сградата бе повече отколкото можеше да понесе. Каза:
— Ще почакам. Може да се сетиш.
Той не разбра кога Арисилд беше прекосил стаята, докато не усети дъха му върху лицето си. Отвори очи и го видя надвесен над себе си, хванал ръкохватките на креслото, с лице на сантиметри от своето. С ужасно напрегнато изражение във виолетовия поглед магьосникът изрече:
— Беше важно.
— Знам.
Никола замълча. Арисилд бе в състояние далеч по-лошо от обичайното си. чак сега му мина през ум, че в светлината на тези обстоятелства може би не е трябвало да рискува да идва в апартамента. Попита предпазливо:
— Къде ти е Ишам?
Арисилд премигна. За миг на лицето му се изписа отчаяние, сякаш съсредоточаването му причиняваше болка. След което се усмихна облекчено и отговори:
— В Колдкорт. Пратих го да те потърси.
— Това ми изглежда смислено.
Никола си каза, че се държи като глупак. Когато бе затворил очи бе видял отново онази стая във Валент Хаус и това го караше да си представя какво ли не; Арисилд правеше и на мравката път. Когато си беше със всичкия, прошепна предателски глас.