Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Хък само два пъти се подхлъзна преди криво-ляво да извърви пътя до храма на своето покаяние. Първия път залитна, щом си помисли, че, стиснал летящата метла за дръжката, прилича на Мойсей, извеждащ народа си от Египет през брода на Червено море. А втория път стъпи на криво, когато му хрумна, че вече четирийсета година броди из зноя на Синайската пустиня с тояга в ръка. Изглежда пейзажът подклаждаше черните му мисли или пък някой го подлагаше на изпитание от разстояние. Той тръсна глава, стегна се и реши повече да не мисли, пък каквото ще да става.
Знае се, че феите биват добри и лоши, но на Хък все му се падаха най-_злите_. Пред прага на схлупената къщурка ги посрещна лично Баба Яга. Поне на Хък му мина през ума, че трябва да е Баба Яга, защото пилоните, над които се издигаше дома й, наподобяваха кокоши крака. Наистина стоборът от човешки кости с набучени черепи никакъв не се виждаше, но може би нездравословната влага в блатото го бе прояла и той се бе срутил с времето. Затова пък за мандало на вратата служеше крив клон с формата на човешки крак, разнебитената ключалка страшно напомняше на зинала паст с остри зъби, а възголемичката дръжка на бравата доста приличаше на човешка ръка, отрязана от лакътя.
— Таласъме, кого ми водиш пак?! — кресна старицата с девически глас, като пристъпи към тях.
Хък тутакси се усъмни в предположението си. Сега забеляза, че макар сгърбена и спаружена, тази Баба Яга не беше куца и в студените й зелени и бистри очи, пронизително надничащи зад рошавите буйни, руси и къдрави коси, не се прокрадваха наченки на слепота.
— Аз тттакова… — смутолеви метлата.
— Колко пъти трябва да ти казвам, че Авалон не е хан, Таласъме! А и аз не съм врачка на селски пазар! — продължи да го кори старицата, а в това време алчните й зеници направо изяждаха атлетичния Хък с апетита на нимфоманка.
Споменаването на остров Авалон наведе Хък на мисълта, че сигурно си има работа с келтския аналог на Баба Яга. Той не беше силен в тяхната митология, защото келтите се бяха развихрили из Европа три-четири века преди да се появи на белия свят от своята стъкленица, но по-късно беше имал вземане-даване с някои техни хубавици и реши да опита:
— Лейди Моргана, радвам се, че ви виждам в блестящо здраве! Имам чувството, че времето е безсилно да сложи своя отпечатък върху вас!
— Идиот! Защо Мерлин ми провожда само идиоти с брадварско чувство за хумор! Отдавна не беше изпращал съгледвачи, та бях забравила, че всичките му изчадия са тъпи като пънове! Но какво можеш да очакваш от такъв, лишен дори от капчица въображение, магьосник! Нещастнико, съобщи на своя злобен господар, незаконен баща или какъвто ти се пада там, че проклятието му действа и продължавам да старея със страшна сила. Това е! Аудиенцията свърши! Ти си изпълни поръчението и вече можеш да се махаш от очите ми, копеле! И предай на Мерлин, че въпреки неимоверните му усилия красотата ти изобщо не може да компенсира твоето тъпоумие и липсата на чувство за хумор. А ти, Таласъме, повече да не си посмял да се мяркаш насам! Хайде, марш оттук! Пръждосвайте се и двамата!
Старицата заканително пристъпи към тях, размахвайки кльощавите си ръце с дълги, добре изпилени, черни нокти, но Хък дори не мигна.
— Уважаема лейди Моргана! Съжалявам за недоразумението и моля да ми простите, че с тривиалния си комплимент, без да ща, сложих пръст в раната ви. Позволете ми още веднъж да поднеса искрените си извинения. Но не бива да ми се сърдите, защото времето наистина не е успяло да заличи следите от небивалата ви хубост.
Искреният му глас подейства като вълшебен мехлем за радикулита на старицата. Тя се поизправи, разкърши снага, при което огромният й бюст се олюля и заплашително понечи да изскочи от корсета, но тя го подръпна и вече любезно попита:
— Миличък, ти май не си съгледвач на Мерлин, а?
— Не съм, лейди Моргана. Пък и аз, самият, имам някои стари сметки за уреждане с него.
Според семейното предание някъде през VI век бащата на Хък наистина се бе подвизавал сред келтите под кожата на Мерлин и изглежда в тоя край беше познат все още под това име, но греховете на стария Хогбен, за които Хък спомена, бяха съвсем пресни — от няколко часа.
— Виж ти, виж ти! — приближи се старицата и взе алчно да оглежда физиката на Хък, сякаш се канеше да го откупи от пазара за роби, но тайно взе да наднича в душата му. — Какъв ли ден е днес, та съдбата ми прави такъв подарък?
— Сряда е — плахо се обади Таласъма. — И ми позволи да ти напомня, че аз го доведох, Моргана.
— Въпросът ми беше риторичен, Таласъме. И ме остави да си изплакна очите с този сладур. Не съм те забравила. Бъди спокоен. Ще получиш подобаваща отплата, от която сигурно ще ти изхвръкнат очите.