Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Ще трябва да я постресне по-сериозно. Беше сигурен обаче, че тя едва ли ще сдържи обещанието си да не се бърка там, където не й е работата.
Николай беше респектиран и обезпокоен от хладнокръвието на Пианиста. Ударът му в болницата беше дързък и все пак успешен. Нападнатият колега, след като се свести, не даде никаква нова и полезна информация. Бил е изненадан и моментално неутрализиран. Вярно, че не се отличаваше с безупречна физическа подготовка, беше доста пълен и не особено пъргав, тулупът му с тулуп, но какво да се прави! Това бяха хората, с които разполагаха. За тези пари не се намираха много желаещи да си рискуват живота. От новите попълнения оставаха на работа тези, които не можеха да се реализират в частния бизнес, или тези, които все още имаха някакви нравствени и морални подбуди. И ако не се водеха от идеализирани представи, които животът светкавично разбиваше, то поне имаха чувство за дълг и отговорност.
Вратата на кабинета се разтвори със замах и вътре връхлетя Димитър, запъхтян и зачервен. Носеше резултатите от лабораторията. Приятелят му не беше го подвел и в изключително кратък срок те разполагаха с данните от сравнителния анализ.
— Имаме го! — извика Димитър и му подаде бланките.
Въпреки големия си опит, Николай също не можа да сдържи вълнението си. То пролича в бързината, с която прегледа резултатите. Наистина го имаха. Най-сетне имаха заподозрян! Сега трябваше час по-скоро да вземат заповед от прокурора за неговото задържане. Основанията бяха достатъчни. Пробата от космите му съвпадаше по характеристики с тези на косъма, открит в шапката, намерена на местопрестъплението. Питона трябваше да бъде доволен. Рядко се случваше да напреднат толкова бързо. Май младокът имаше потенциал!
Николай му се усмихна окуражително и посегна към телефона, за да уведоми шефа за резултатите.
Елена не беше от най-добрите слушатели. Тя непрекъснато ахкаше, прекъсваше я и задаваше въпроси, изпреварващи хода на събитията. На Магдалена й отне доста време да разкаже всичко, което й се случи, всичко, което премисли, и изводите, до които бе достигнала. А информацията, която се надяваше да получи от нея, бе твърде оскъдна. Елена вече й беше разказала каквото знаеше за разговора на Мария с Виктор, но за този с Александър спомените й бяха съвсем смътни.
— Лени, колкото и малко да си чула, повтори го дума по дума, моля те! — не губеше надежда Магдалена.
— Маги, бях изпила цяла голяма бутилка кола и щях да се пръсна! Мислех само за това как по-бързо да стигна до тоалетната! Помня, че си хвърлих чантата, дори не видях къде падна, извиках им, че ще се напишкам, и едва стигнах… — Елена почти се бе разплакала от съжаление, че е пропуснала нещо важно.
— Добре, Лени — опита се да я успокои Магдалена. — Но докато си се приближавала към тях, ти си ги видяла как седят, нали?
— М-м-м-да, Александър май я беше хванал за ръката…
— Май или наистина?
— Хванал я беше! Да, сетих се! Дори си помислих, че ще пропусна нещо интересно, защото той й говореше леко усмихнат. С оная усмивка, нали знаеш, когато мъжете искат да ти се харесат…
— Говорил й … Много добре! Виж колко неща си забелязала! Като си се приближавала, не може да не си чула поне края на репликата му, нали?
— Той я попита нещо… Не знам, не помня…
— Добре, успокой се. Ти за какво си мислеше тогава?
— Мислех си, че ще се изложа всеки момент, пък той се обърна към мене и нямаше как да не му отговоря… Да, за нещо май току-що се бяха обзаложили, защото ми каза: Елена, ти си свидетел! Точно така, спомних си! — тя беше много щастлива, че може да помогне на приятелката си. — Сетих се, сетих се! Ставаше дума кой на кого да направи компания, ако спечелят някакъв облог! Точно така! Кой кого да заведе на вечеря! Но за какво са спорили, убий ме, не знам!
— Защо аз да те убивам. Има си човек за тази работа! — черният хумор на Магдалена накара Елена да потръпне.
— Прехапи си езика, Маги! — отвърна й тя. — Маги, мислиш ли, че Александър може да е… Невъзможно!
— И аз не знам вече какво да мисля! Като си припомням кой какво е чул от мен и как е реагирал, стигам и до него. Освен ако не е някой, за когото изобщо не се сещам…
— Маги, ето го, идва! — Елена подскочи на стола и хвана Магдалена за ръката. — Да остана ли с тебе?
— Не, Лени, тук нищо не може да ми се случи. Пък и той е наясно, че ти си свидетел на срещата ни. Така че по-добре тръгвай. Искам да говоря насаме с него.
— Дръж си телефона в ръката и при най-малка опасност веднага ми звънкай, чу ли? Ще бъда наблизо! — Елена я целуна за сбогом и стана да си ходи.