Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Перин трепна. Едва ли можеше да измисли реч, с която да подпали повече гнева на Ранд. Но Ранд просто я изслуша, докато свърши, след което се обърна към Сорилея.
— Отведи Айез Седай в шатрите. Всички. Засега. И се погрижи всички да разберат, че са Айез Седай. И се погрижи като им кажете „жаба“ — да подскачат. След като вие подскачате, когато Кар-а-карн ви го каже, това би трябвало да убеди всички, че не нося оглавника на Айез Седай.
Лицето на Кируна стана мораво и тя толкова силно замириса на гняв и възмущение, че Перин чак го засърбя носът. Бера се опита да я успокои, но без особен успех, а пък Аланна прехапа устна в усилие да не се ухили. Ако се съдеше по миризмите откъм Сорилея и останалите, Аланна нямаше никаква причина да бъде доволна.
— Може би, Кар-а-карн — каза сухо Сорилея и Перин се усъмни, че тази баба подскача пред когото и да било. — Може и да ги убеди. — Не беше много убедена.
Ранд отново поклати глава и тръгна с Мин — Девите го последваха като сенки — и зараздава заповеди кой да тръгне с него и кой — с Мъдрите. Руарк започна да се разпорежда със сисвай’аман. Аланна проследи Ранд с поглед. Перин съжали, че не разбира какво става тук. Сорилея и другите с нея също се загледаха към Ранд и замирисаха на всичко друго, но не и на кротост.
Забеляза, че Ферайгин е останала сама. Сега бе неговият шанс. Но когато понечи да я настигне, Сорилея, Амис и останалите от „съвета“ я обкръжиха и почти го избутаха, преместиха се настрана и я засипаха с въпроси, и резките им погледи, насочени към Кируна и другите две Сестри, не оставиха никакво съмнение, че няма да търпят повече подслушване. Кируна, изглежда, си мислеше същото и ги гледаше така сърдито, че беше цяло чудо как черната й коса не щръкна. Бера й говореше много твърдо и без никакво усилие Перин чу „деликатно“ и „търпение“, и „предпазливо“, и „глупаво“. Кое за кого се отнасяше не можеше да се разбере.
— Стигнем ли града, ще има бой — рече възбудено Ейрам.
— Разбира се, че няма да има — заяви уверено Лоиал. Ушите му обаче тръпнеха и той неспокойно погледна брадвата си. — Няма да има, нали, Перин?
Перин поклати глава. Не знаеше. Ех, дано Мъдрите да оставеха Ферайгин сама, съвсем за малко. Какво толкова важно имаха да обсъждат пък сега?
— Жените — измърмори Гаул — са по-странни от пияни влагоземци.
— Какво? — попита разсеяно Перин. Какво ли щеше да стане, ако просто се набуташе в кръга на Мъдрите? Сякаш разчела мислите му, Едарра го изгледа красноречиво навъсена. Както и още няколко от останалите. Понякога жените като че ли наистина ти четяха мислите. Е…
— Казах, че жените са странни, Перин Айбара. Чиад ми каза, че няма да постави брачния си венец в краката ми; каза ми го направо. — Айилецът беше възмутен. — Каза, че би ме взела за любовник, на нея и на Баин, но не повече. — В друг случай Перин щеше да се слиса, въпреки че това го беше чувал и преди. Айилците бяха невероятно… свободни… в тези неща. — Сякаш не ме бива да й стана съпруг. — Гаул изсумтя сърдито. — Баин не ми допада, но бих се оженил и за нея, само за да направя Чиад щастлива. Щом Чиад няма да направи брачния венец, трябва да спре да ме примамва. Като не мога да й спечеля интереса достатъчно, че да се омъжи за мен, да ме остави на мира поне!
Перин намръщено изгледа високия зеленоок айилец.
— Ти за какво ми говориш?
— За Чиад, естествено. Не ме ли слушаш? Тя ме отбягва, но всеки път, когато я видя, се спира достатъчно дълго, за да се увери, че съм я видял. Не знам как е при вас, влагоземците, но при нас това е един от начините, които използват жените. Когато най-малко очакваш, току ти се появяват пред очите и после изчезват. Аз дори не знаех, че е с Девите — до тази заран.
— Искаш да кажеш, че е тук? — прошепна Перин. Ледунката се върна, вече като нож, и го прониза така, че отвори в гърдите му дупка. — И Баин? И тя ли е тук?
Гаул сви рамене.
— Те двете рядко се отделят една от друга. Но на мен ми трябва Чиад, не Баин.
— Да ги изгори дано и двете! — изрева Перин. Мъдрите се извърнаха да го изгледат. Всъщност извърнаха се всички наоколо. Кируна и Бера го зяпнаха, с някак прекалено умислени лица. Той с усилие успя да сниши гласа си. Но не можа да смъкне напрежението в него. — Нали трябваше да я пазят! Тя е в града, в Кралския палат, с Колавер — с Колавер! — и те трябваше да я пазят.
Гаул се почеса по главата и погледна Лоиал.
— Това да не е някакъв влагоземски хумор? Файле Айбара отдавна е свалила късите полички.
— Знам, че не е дете! — Перин вдиша дълбоко. Трудно му беше да запази спокойствие. — Лоиал, ще обясниш ли на тоя… на Гаул, че нашите жени не тичат насам-натам с копия и че Колавер няма да предложи на Файле да се бият, а просто ще заповяда на някой да й клъцне гърлото до някоя стена или… — Образите станаха твърде много. Всеки момент щеше да повърне.