Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Кои са впрочем надписите от североизточна България, в които е употребена думата „канас“ или „кан“? Следвайки подреждането и обозначаването на надписите от книгата на В. Бешевлиев, където те са събрани всички, сведенията за владетелската титла като „канас“, те изглеждат по следния начин:
Първият известен надпис е поставен в книгата на Бешевлиев под № 56. Той гласи така:
„Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в своя стар дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измери, направи на средата могила и от средата на тази могила до стария ми дворец има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг кан сюбиги. Нека бог да го удостои да преживее сто години.“
Надписът е намерен в храма „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Той е донесен от цар Иван Асен II през 1230 година, когато е построена сградата. Успоредицата на този надпис е съобщението от Апокрифния български летопис, където на мястото на Омуртаг стои цар Слав, направил „сто могили“. Второто подобно известие, направено по възпоменателния вид на надписа е разказаното в руските летописни книги въздигане на град Новгород Великий.
Вторият важен за четенето „канас“ надпис се намира под № 57. Той също е „строителен“. Съдържанието му е следното:
„Кан сюбиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската срещу гърци и славяни. И направи изкусно мост на Тича заедно с малкия стан и постави в този малък стан четири колони, а върху колоните два лъва. Нека бог да удостои поставения от бога архонт като гази добре с краката си императора, докато тече Тича и докато (…), като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживе в радост и веселие 100 години. Времето пък, когато се съгради беше по български сигор елем, а по гръцки 15 индиктион.“
Надписът е намерен близо до с. Чаталар, Шуменско през 1905 г. Четенето на надписа, особено в неговия край, когато става дума за летоброенето прилича на крайните словосъчетания от Именника на князете. Следователно как ще се прочете словосъчетанието в края на надписа зависи не от надписа сам по себе си, а от предполагаемото разчитане на Именника. Не е изключено обаче наместо „сигор“ да се чете „шегор“ — също както в Именника. Сведенията за строежи притежават успоредици отново в Апокрифния български летопис и някои други извори.
Третият по ред е надпис с № 58. Текстът в него се отнася за времето на Маламир:
„Кан сюбиги Маламер, от бога архонт. Неговият стар боил, кавханът Исбул, направи този водоскок и го даде на архонта. А архонтът даде на българите много пъти ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръци. Нека бог удостои от бога архонта да проживее заедно с кавхан Исбул сто години“.
Надписът е изгубен?!? Преписът е направен от Бланкенбург през 1831 година в Шумен. При това положение трудно може да се каже каквото и да било.
Четвъртият надпис стои под № 59. Той е възпоменателен за разлика от предидущите, които са строителни.
„Кан сюбиги Омуртаг. Корсис копанът беше мой храненик. Като отиде във войската удави се в река Днепър. Той беше от рода Чакарар.“