Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Някои виждаха в непоколебимите му преценки за „добро“ и „лошо“ проява на опростен и наивен морален код и дори липса на чувствителност. Те се превърнаха в негови заядливи и огорчени критици. Други се чудеха как е възможно през 1942 г. интелигентен и информиран човек да бъде толкова прям и лишен от съмнения. Те смятаха, че генералът е прекалено дисциплиниран и горд и прикрива колебанията или страховете си. Наистина, ако Гроувс преживяваше, както всички хора, моменти на слабост и колебания, никой не го подозираше. Дори и жена му.
Грейс Гроувс срещнала за първи път своя бъдещ съпруг още като съвсем младо момиче. Нейният баща, полковник Ричард Уилсън, командвал 14-и пехотен полк, разположен в Монтана, а семейството на капелана Гроувс живеело в съседната къща. Лесли бил високо и сериозно момче, което непрекъснато учи и е готово винаги да помага на семейството си. В семейство Уилсън смятали, че капеланът е прекалено строг със своите синове, особено с най-малкия — Лесли, или както тогава го наричали — Дик. Полковникът бил уверен, че той е най-способен от трите деца на Гроувс. „Това момче ще стигне далеч“ — казвал той често.
В неделя семейство Гроувс ходели само на черква или на разходка. На момчетата не се разрешавало да играят — могат само да седят в къщи и да четат. Веселбите и губенето на време били изключени. Капеланът имал малка заплата, с която трябвало да издържа четири деца. Гроувс вярвал силно в образованието и всичките му деца се учели в най-добрите колежи, но това налагало строги икономии.
Атмосферата в дома на полковник Уилсън била друга. Като заможни южняци, те били свикнали да се радват на хубавите неща като музика и добра храна. Полковникът, възпитаник на „Уест Пойнт“, имал широка култура и говорел свободно френски, немски, италиански и испански, а латински и гръцки четял за удоволствие. Изтънченият полковник и строгият капелан се уважавали взаимно, но по-възрастният Гроувс не одобрявал игрите на бейзбол в неделя и вечерите на семейство Уилсън, на които винаги се сервирало вино. Капеланът бил строг въздържател и много се възмущавал от пиенето и пушенето. Младият Лесли приел много от убежденията на баща си и през целия си живот ненавиждал богохулството и ругатните.
Децата на капелана много обичали да слушат разказите за службата на баща си по далечни и екзотични места, като Куба, Китай и Филипините. Те се захласвали по стари изрезки от вестници, като например една статия от 1899 г., която описвала капелана по следния начин:
От Сантяго на борда на „Кончо“ пристигна капеланът на 8-и редовен полк, преподобният Л. Р. Гроувс. Измъчен от жълта треска, той е сред най-тежко пострадалите на борда на този засегнат от треската кораб. Все още слаб от болестта, видял смъртта в лицето, той застава на борда и отдава последна почит на мъртвите герои, които трябва да предаде на морето.
Местата на битките при Ел Каньо и Сан Хуан в Куба, както и в императорския град в Китай, звучали много романтично за децата от семейство Гроувс. Те пазели като съкровище едно старо писмо, изпратено през 1906 г. от генерал Си. Ей. Дагет до секретаря по отбраната във Вашингтон:
… искам да ви препоръчам капелан Лесли Р. Гроувс за повишение. Не познавам по-заслужил от него. След назначението му в армията той участва във всички войни, които сме водили.
По време на кампанията в Китай, където жегата жестоко измъчваше хората, капеланът непрекъснато се опитваше да им помогне с каквото може… Капеланът Гроувс е безспорно най-добрият сред многото добри капелани, с които съм имал възможност да служа.
Той е презвитериански свещеник в Олбъни, когато на 17 август 1896 г. се ражда Лесли-младши. Бащата — потомък на френски хугеноти от остров Джърси, заселили се в Америка около 1640 г. — е израснал в една ферма в Ютика, край Ню Йорк. Той е първото момче на селското семейство, което продължава образованието си, и след първоначалното училище постъпва в колежа „Хамилтън“. Една година е учител, след което учи право в Ютика и е приет в адвокатската колегия. Няколко години по-късно той постъпва в Духовната семинария в Обърн и става свещеник. Четири месеца след раждането на Лесли-младши бащата става военен капелан и семейството се премества във Ванкувър, щата Вашингтон, където е разположен 14-и пехотен полк.
През първите си пет години момчето рядко вижда баща си. Капеланът Гроувс заминава за Куба през 1898 г. с 8-и пехотен полк. Там той се разболява тежко от жълта треска и малария. После е преместен в 14-и пехотен полк и заминава за Филипините, където престоява до 1901 г. През това време участва заедно с полка си в потушаването на въстанието на боксерите в Китай.