Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)

И началото на 1943 г. бе създадена корпорацията „Келекс“ („Кел“ от Келог и „Х“ от секретност) — едно от най-странните предприятия в САЩ. Кийт създаде организация, в която, според неговите думи, капитаните от индустрията ще се сражават като прости войници. Някои от водещите ръководители на големи американски корпорации оставиха шефските си кресла, за да работят като редови инженери в „Келекс“ под ръководството на Кийт. Те бяха ярки личности, които не търпят заповеди, а някои имаха маниери на примадони. Всичките бяха авторитети в своите области — клапи, компресори, електростанции, уплътнения, херметичност. В мирно време никоя компания не можеше да си позволи подобен отбор от звезди поради астрономичната цена. Въпреки това те пристигнаха в Ню Йорк, мнозина даже изоставиха семействата си, за да седнат пред чертожните маси в „Келекс“ само срещу скромните заплати, приети в проекта „Манхатън“.

Кийт привлече най-напред хората от собствения си отдел „Х“ в „Келог“, които вече работеха върху газовата дифузия в лабораторията в Джърси Сити. Джон Арнолд стана директор на отдела за изследване и развитие (помощник на Кийт), Ал Бейкър — главен инженер, Мансън Бенедикт отговаряше за усъвършенстването на процеса, а Кларънс Джонсън — за експерименталните изследвания. Около това ядро се присъединиха таланти, привлечени отвън за решаването на специфични проблеми. Скоро „Келекс“ се разрасна в голяма корпорация с три хиляди служители, а управлението й зае три етажа на „Улуърт Билдинг“ в Манхатън.

Кийт, обикновено авторитарен и припрян, дирижираше своя оркестър от солисти с голямо умение и такт. При организирането на „Келекс“ той беше изправен пред две възможности — да създаде строга йерархия и да управлява всички, или да образува нещо като комитет, който да решава с гласуване. И двата варианта не се харесваха нито на привлечените звезди, нито на него. Накрая той ги отхвърли, защото теориите на организацията въобще не го занимаваха, а единственото, което беше важно за него, е работата да върви. Така „Келекс“ се оформи като доста свободна дружина от войводи, всеки от тях пълен господар на своята чета. Кийт пазеше гърбовете им и главната му задача беше да ги вдъхновява, да поддържа чувството за спешност и да носи отговорност за всички грешки, критики и неуспехи.

Не след дълго Доби Кийт се превърна в олицетворение на „Келекс“ и съсредоточи в своята личност всичко добро и лошо, с което се свързваше новата корпорация.