Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Добре.
Ръката се вдигна и отново загали косите й. Сюзан стоически понесе изпитанието. След такава добра новина би било дребнаво да постъпи другояче.
— През това време ще се отдадеш на размисъл и ще събираш сили да родиш момче, както кметът иска… а не само да яздиш по Ската и да събираш последните цветове на моминството си. Разбра ли?
— Да. — Девойката си позволи учтивост. — Благодаря, сай. Старицата махна с ръка, сякаш чу ласкателство.
— И пак те предупреждавам — не казвай на никого какво стана между нас. Това не е тяхна работа, само наша.
— Няма да кажа нищо. Свършихме ли си работата?
— Ами… може би остана още една дреболия…
Рия се усмихна, после вдигна ръка пред очите на момичето. Събра три пръста и разпери единия. Между тях блесна сребърен медальон, който сякаш се материализира от празното пространство. Очите на Сюзан мигновено се приковаха в него. Сетне вещицата произнесе с гърлен глас една-единствена дума.
Момичето затвори очи.
5
Старицата погледна момичето, което стоеше заспало на лунната светлина. Спусна медальона в ръкава си (пръстите й бяха изкривени, но се движеха сръчно, когато трябваше). Деловото изражение изчезна от лицето й и се замени с гняв. Присви очи. „Ще ме ритнеш в огъня, така ли, уличнице? Щяла да каже на Торин“. Но заплахите и наглостта на момичето не бяха най-лошото, а отвращението, изписано на лицето му, когато се отдръпна при допира й.
Беше твърде добра за старицата, нали? И несъмнено се мислеше за твърде добра и за Торин. Тя, тази шестнайсетгодишна хлапачка с хубави руси коси, в които Торин сигурно мечтаеше да зарови ръце, докато я обладаваше.
Не можеше да стори зло на Сюзан, колкото и да й се искаше и колкото и онази да го заслужаваше. Ако не друго, Торин можеше да й отнеме стъкления глобус, а Рия нямаше да го понесе. Още не. Не можеше да нарани девойката, но можеше да й направи нещо, което щеше да развали удоволствието на Торин, макар и за известно време.
Наведе се към момичето, сграбчи дългата плитка и започна да я премята в ръката си, наслаждавайки се на гладките като коприна коси.
— Сюзан? — прошепна. — Чуваш ли ме, Сюзан, дъщеря на Патрик?
— Да — отговори момичето, без да отваря очи.
— Тогава слушай. — Светлината на Целуващата луна падаше върху лицето на Рия и го превръщаше в сребрист череп. — Чуй ме добре и запомни — там, в дълбоката пещера, където будното ти съзнание никога не пристъпва.
Старицата продължи да гали косите й — копринени и гладки като пъпчицата между краката й.
— Ще запомня — рече Сюзан.
— Да. Има нещо, което трябва да сториш, след като той ти отнеме девствеността. Направи го веднага, без да се замисляш. Чуй ме, Сюзан, дъщеря на Патрик. Слушай внимателно.
Доближи сбръчканите си устни до гладкото ухо на момичето и прошепна нещо.
ТРЕТА ГЛАВА. СРЕЩА НА ПЪТЯ
1
Никога не бе преживявала такава странна нощ и вероятно не биваше да се изненадва, че не чу ездача, приближаващ се към нея…
Докато се връщаше към града, най-много се безпокоеше от новото си разбиране за сделката, която току-що бе сключила. Беше хубаво, че имаше отсрочка — три месеца, преди да преживее края на споразумението, но това не променяше основния факт: когато Дяволската луна станеше пълна, щеше да загуби девствеността си от кмета Торин, мършав, потрепващ конвулсивно човек с пухкави бели коси, увенчаващи като облак плешивото му теме. Съпругата му го гледаше уморено и тъжно — изражение, което бе болезнено да се наблюдава. Харт Торин беше човек, който се смееше гръмогласно, когато компания вдигнеше веселба, включваща блъскане с глави, бой на шега или замерване с изгнили плодове, но изглеждаше озадачен, когато чуеше тъжна или трагична история. Пукаше пръстите си, потупваше хората по гърба и се оригваше на масата. Поглеждаше притеснено съветника си почти при всяка своя дума, сякаш да се увери, че не е обидил Раймър по някакъв начин.
Сюзан често бе наблюдавала тези неща. Години наред баща й отговаряше за конете на Баронството и редовно ходеше в Сийфронт по работа. Много пъти взимаше любимата си дъщеря. Тя познаваше Харт Торин много добре. Както и той нея. Може би прекалено добре. Сега най-важният факт около него беше, че е почти петдесет години по-възрастен от момичето, което вероятно щеше да му роди син.
Сюзан сключи сделката доста безразсъдно…
Не, не беше безразсъдно. Беше несправедливо към нея… но всъщност не бе прекарала много безсънни нощи. Изслуша доводите на леля си Кордилия и помисли: „Е, няма да е зле най-после да притежавам официално нашите фамилни земи на Ската… да имам документи — един в къщата ни и друг — в папките на Раймър, където да пише, че земите са наши. Да, и да имаме още коне. Само три, но все пак ще бъдат повече, отколкото имаме сега. А срещу това? Да легна един-два пъти с него и да родя дете — нещо, което милиони жени са правили преди мен безпроблемно. В края на краищата, той не е мутант или прокажен, а само старец, който обича да пука пръстите си. Тази история няма да продължи вечно и както леля Кордилия каза, ще мога да се омъжа, ако времето и ка решат. Няма да бъда първата жена, която ще легне при съпруга си, след като вече е станала майка. А и това прави ли ме проститутка? Законът казва «не», но истинският съдник, сърцето ми, нашепва, че ако по този начин спечеля земите на баща ми и три коня, ще бъда проститутка.“