Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Сложи останалите тук — каза тя и посочи дървена щайга.
— И внимавай да не ги разпилееш.
„И да изцапам тази чистота?“ — помисли момичето и прехапа устни, за да сдържи усмивката си.
Вещицата сигурно усети това, защото я погледна с раздразнително, многозначително изражение.
— И така, госпожичке, хайде да свършим работата. Знаеш ли защо си тук?
— Тук съм по желание на кмета Торин — повтори Сюзан, съзнавайки, че това не е истинският отговор. Уплаши се — повече, отколкото когато погледна през прозорчето и видя старицата да тананика на стъкления глобус. — Съпругата му е станала безплодна в края на живота си. Торин иска да има син, преди и той да не може да…
— Дрън-дрън, спести ми глупостите и красивите думи. Той иска цици и задник, които да не се размекват в ръцете му, и кутийка, която да стиска онова, което й бута. Ако още е достатъчно мъж, за да го бута. Ако от това излезе син, да, чудесно, ще ти го даде да го отгледаш, докато стане време да тръгне на училище, сетне повече няма да го видиш. Ако е дъщеря, вероятно ще ти я вземе и ще я даде на новия си човек, оня с момичешките коси, куция, за да я удави в най-близкия вир.
Потресена, Сюзан се вторачи в нея. Старицата се изсмя.
— Истината не ти хареса, нали? Малко истини са приятни. Но леля ти винаги е била хитруша и ще измъкне всичко от Торин и от съкровищницата му. Златото, което ти ще видиш, не е моя работа… нито твоя, ако не внимаваш. Хи, хи! Свали тая рокля!
„Няма“ — беше на път да каже Сюзан, но какво щеше да стане после? Щеше да бъде изгонена от тази колиба и изпратена на запад, дори без двете златни монети, които бе донесла тук. И това щеше да е само половината. Най-важното бе, че беше дала дума. Отначало отказа, но когато леля Кордилия я призова да го стори в името на баща си, отстъпи. Както винаги правеше. Всъщност нямаше избор. А там, където няма избор, колебанието е грешка.
Развърза престилката си и я свали. Сгъна я, сложи я на малката, черна възглавница за крака до огнището и разкопча до кръста роклята си. Отметна я от раменете и я остави да се свлече на пода. Сгъна и нея и я постави върху престилката, опитвайки се да не обръща внимание на завистливия поглед на Рия. Котаракът дойде, влачейки се по пода. Чудовищните му допълнителни крака подскачаха насам-натам. Седна в краката на старицата. Навън вятърът се усили. Край огнището беше топло, но на Сюзан й бе студено, сякаш по някакъв начин леденият вятър бе нахлул в тялото й.
— Побързай, момиче! В името на баща си!
Сюзан издърпа долната си риза през главата и я остави върху роклята, после застана само по гащи и прикри с ръце гърдите си. Огънят хвърляше оранжеви отблясъци върху бедрата и тъмни сенки под нежните извивки на коленете й.
— И още не е гола! — изсмя се дъртата гарга. — Колко сме целомъдрени! Но сме много хубави. Свали гащите, госпожичке, и застани така, както си излязла от майка си. Макар че нямаш толкова много благини, за да заинтересуваш такива като Харт Торин. Хи, хи!
Чувствайки се като в кошмар, Сюзан се подчини и спусна ръце от двете страни на тялото си.
— О, нищо чудно, че те иска! — рече старицата. — Наистина си красива! Нали, Мъсти?
Котаракът измяука,
— Коленете ти са изцапани — неочаквано каза Рия. — Как е станало това?
Сюзан преживя миг на ужасна паника. Беше вдигнала полата си, за да изпълзи под прозорчето на вещицата… После отговорът сам излезе от устата й.
— Когато видях колибата ти, много се уплаших. Коленичих да се помоля на боговете и вдигнах роклята си, за да не я изцапам.
— Трогната съм, че искаш да се явиш с чиста рокля пред такава като мен! Колко си добричка! Не си ли съгласен, Мъсти?
Котаракът пак измяука и започна да ближе предната си лапа.
— Хайде, свърши работата си — каза Сюзан. — Платено ти е и аз ще се подчиня, но престани да ме дразниш.
— Знаеш какво трябва да направя, госпожичке.
— Не знам — отговори Сюзан. Отново беше на път да се разплаче. Сълзите пареха очите й, но нямаше да им позволи да потекат по лицето й. — Имам някаква представа, но когато попитах леля Кордилия дали съм права, тя ми каза, че ти ще се погрижиш за образованието ми в това отношение.
— Не иска да цапа устата си със съответните думи, нали? Е, няма нищо. Леля Рия ще ти каже всичко. Трябва да се уверя, че си непокътната, госпожичке. Възрастните хора го наричат доказване на целомъдрие. Ела при мен.