Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Девойката с нежелание пристъпи напред. Едрите й гърди почти докоснаха роклята на старицата.
— Ако някой дявол или демон е покварил духа ти, това ще омърси детето, което ще носиш. Оставя следи. Най-често е белег от смучене или от любовно ухапване, но има и други… Отвори уста!
Сюзан го направи и когато вещицата се наведе към нея, вонята стана толкова силна, че стомахът й се сви. Затаи дъх и се замоли на боговете това да свърши бързо.
— Изплези език и ми дъхни.
Рия помириса дъха й, после се отдръпна. Беше толкова близо, че момичето видя въшките, подскачащи в косите й.
— Дъхът ти е приятен. Обърни се.
Пръстите на старицата опипаха гърба и хълбоците й. Връхчетата им бяха студени като лед.
— Наведи се и разтвори бузите на дупето си, госпожичке. Не се срамувай. Рия е виждала много голотии през живота си.
Сюзан се изчерви. Сърцето й сякаш пулсираше в слепоочията. Сетне почувства как единият от онези леденостудени като на труп пръсти прониква в ануса й. Прехапа устни, за да не изпищи.
За щастие, проникването беше краткотрайно… но Сюзан се опасяваше, че ще има още едно.
— Обърни се.
Вещицата прокара ръце по гърдите й, леко побутна зърната с палци и внимателно ги огледа. Бръкна в пъпа на момичето, после изсумтявайки от усилието, се свлече на колене и опипа краката й.
— Вдигни левия си крак, момиче!
Сюзан го стори и се засмя нервно и пискливо, когато Рия докосна петата и погледна между пръстите й.
След като повтори процедурата с другия крак, старицата каза:
— Знаеш какво следва.
— Да. — Думата беше произнесена с разтреперан и припрян глас.
— Стой мирно, госпожичке. Всичко друго е наред. Чиста си като сълза. Но сега стигнахме до уютното кътче, което интересува Торин, там, където целомъдрието наистина трябва да бъде доказано. Затова стой мирно!
Сюзан затвори очи и се замисли-за конете, препускащи по Ската. Официално те бяха конете на Баронството, надзиравани от Раймър, съветник на Торин и министър на инвентара, но животните не знаеха това. Мислеха, че са свободни, а щом духът ти е свободен, какво друго има значение?
„Нека да бъда свободна в мислите си като конете, препускащи по Ската, и не и позволявай да ми причини болка. Моля те. А ако го стори, моля те, помогни ми да го понеса с достойно мълчание.“
Студените пръсти разделиха косъмчетата под пъпа й, спряха, после проникнаха в нея. Почувства болка, но само за миг. Не беше силна, но най-неприятното беше унижението и погнусата от докосването на вещицата.
— Колко си тясна! — извика Рия. — Но Торин ще се погрижи за това. А що се отнася до теб, ще ти кажа една тайна, която превзетата ти леля с дългия нос, стиснати устни и кесия и малки, настръхнали гърди никога не е знаела: дори момиче, което е непокътнато, може от време на време да изпита тръпка, ако знае как.
Пръстите на вещицата обвиха малката пъпка плът в началото на срамните устни на Сюзан. В един ужасяващ миг момичето помисли, че ще ощипят чувствителното място, което понякога я караше да затаява дъх, когато се търкаше в седлото, докато яздеше. Но пръстите го погалиха… и тя с ужас установи, че топлината, която усети, съвсем не е неприятна.
— Мъничката копринена пъпчица — изтананика старицата и пръстите й започнаха да се движат по-бързо.
Сюзан почувства как бедрата й неволно се люшнаха напред и после се замисли за алчното, своенравно лице на вещицата, озарено от розовата светлина, излъчваща се от сандъчето, и как платнената торбичка със златните монети висеше от сбръчканите устни като повръщано и топлината, която усети, изчезна. Разтреперена, се дръпна назад. Ръцете, коремът и гърдите й настръхнаха.
— Извърши онова, за което ти беше платено — каза момичето със сух и смразяващ глас.
Рия се намръщи.
— Не можеш да ми казваш какво съм направила и какво не, дръзка хлапачке! Аз знам кога ще съм свършила работата. Аз, Рия, чудачката от Кьос, и…
— Не мърдай и стани, преди да съм те ритнала в огъня, уродливо същество!
Устните на старицата оголиха няколкото останали в устата й зъба в подигравателна усмивка и Сюзан осъзна, че и двете са се върнали в началото: готови да си издерат очите.
— Вдигнеш ли ръка или крак срещу мен, нахална кучко, ще си тръгнеш или без тях, или със сляпо око.
— Не се съмнявам, че можеш да го направиш, но Торин ще се ядоса.
За пръв път през живота си споменаваше името на мъж, за да се защити. Засрами се. Почувства се някак… нищожна. Не знаеше защо е така, особено след като се бе съгласила да спи в леглото му и да носи неговото дете.