Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Вещицата се вторачи в нея, докато сбръчканите й устни се разтегнаха в пародия на усмивка, която беше по-неприятна и от озъбването й. Пъшкайки и подпирайки се на стола, тя стана. Сюзан бързо започна да се облича.
— Да, ще се ядоса. Вероятно ти го познаваш най-добре, госпожичке. Прекарах странна нощ и това разбуди части от мен, които е по-добре да са заспали. Всичко друго, което би могло да се случи, приеми като комплимент за целомъдрието… и за красотата си. Да. Наистина си красива. Няма съмнение. Косите ти… разпуснеш ли ги, както ще направиш за Торин, когато легнеш с него… блестят като слънцето, нали?
Сюзан не искаше да отблъсква старицата, но не желаеше и да насърчава тези раболепни комплименти. Още виждаше омразата в сълзящите очи на Рия и при спомена за докосването на пръстите, по гърба й полазиха тръпки. Не каза нищо, само облече роклята си и започна да я закопчава.
Вещицата вероятно прочете мислите й, защото усмивката изчезна от устните й и държанието й стана делово. Сюзан изпита огромно облекчение.
— Е, няма значение. Оказа се девствена. Можеш да се облечеш и да си вървиш. Но те предупреждавам да не казваш на Торин нито дума за онова, което стана между нас. Женските неща не бива да безпокоят мъжките уши, особено на големец като него. — Рия не можа да сдържи конвулсивната си подигравателна усмивка. Сюзан не знаеше дали старицата съзнава това или не. — Договорихме ли се?
„Ще й обещая каквото иска, само да се махна оттук.“
— Обявяваш ли ме за целомъдрена?
— Да, Сюзан, дъщеря на Патрик. Но думите ми не означават нищо. Чакай малко… Тук някъде…
Рия зарови по полицата над огнището. Разбута остатъците от свещи, залепени върху напукани чинии, вдигна газената лампа и за миг се вторачи в рисунката на младо момче, после я остави.
— Къде… Ето!
Грабна тефтер с черни корици, на който със старомодни златисти букви бе напечатано СИТГО, и молив. Прелисти тефтера почти докрая и намери празен лист. Надраска нещо и откъсна страницата. Подаде я на Сюзан, която взе листа и погледна написаното. Там имаше една-единствена дума, която отначало не можа да разчете.
Отдолу се мъдреше някакъв символ:
— Какво е това? — попита момичето, посочвайки драсканицата.
— Рия, моят знак. Известен е в шест Баронства и не може да бъде фалшифициран. Покажи този лист на леля си. После на Торин. Ако леля ти поиска тя да му го покаже — нали я знаеш колко е властна — ще речеш: „Рия каза, че не може да го задържиш в себе си.“
— Ами ако Торин го поиска?
Вещицата сви рамене презрително.
— Може да го задържи, да го изгори или да избърше задника си с него. Все ми е едно. И за теб не е важно, защото ти си знаеше, че си девствена, нали? Вярно ли е?
Сюзан кимна. Веднъж, когато се прибираше вкъщи от танци, бе позволила на едно момче да пъхне ръката си под ризата й за миг-два, но какво от това? Беше девствена. И в много повече отношения, отколкото имаше предвид това противно същество.
— Внимавай да не изгубиш листчето. Освен ако, разбира се, не искаш да ме видиш отново. Ще трябва да повторя цялата процедура.
„Боговете да убият дори самата мисъл за това“ — помисли Сюзан и се въздържа да не потрепери. Пъхна листа в джоба си — там, където бе носила платнената торбичка.
— А сега, ела до вратата, госпожичке.
Старицата като че ли искаше да я хване за ръката, сетне промени решението си. Двете тръгнаха към вратата, като внимаваха да не се докоснат. Но щом стигнаха до прага, Рия улови ръката на Сюзан и посочи яркия сребрист диск, висящ над хълма Кьос.
— Целуващата луна — промълви. — Средата на лятото.
— Да.
— Кажи на Торин да не ляга с теб, докато на небето не се издигне Демонската луна.
— Чак по Жетва?
Дотогава имаше три месеца. Сюзан се опита да не покаже радостта си от тази отсрочка. Мислеше, че на следващата вечер Торин ще отнеме девствеността й. Виждаше, че я гледа похотливо.
Рия се бе вторачила в луната и сякаш пресмяташе нещо. Ръката й се плъзна към дългата плитка на момичето и я погали. Сюзан изтърпя милувката, но когато усети, че вече не издържа, старицата махна ръката си и кимна.
— Да, не само по Жътва, но и в истинския Край на годината, в празничната нощ. Така му кажи. Може да те има след огъня. Разбра ли?
— Да.
Сюзан едва сдържаше радостта си.
— Когато огънят в Зеленото сърце започне да гасне и последният човек с червени ръце се превърне в пепел — добави Рия. — Едва тогава. Не по-рано. Трябва да му го кажеш.