Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Пронизителните очи на шефа доловиха мярналото се по лицето на пленника изражение и той пръв заговори, като използува батви, а не метсиански език.
— Така, май ме позна, а? Изглежда си виждал някого от нас преди? Всички членове на Братството сме едно сплотено семейство, свещенико, и ако си видял един, значи си видял всички ни.
Докато го наблюдаваше иззад полуспуснатите си клепачи, Хиеро се съгласи с тези думи. Човекът, ако наистина беше обикновен човек, изглеждаше по-стар от С’нерг и по лицето му имаше дълбоки бръчки. Но иначе приликата бе поразителна. Свещеникът предпочете да не отговаря.
Адептът или магьосникът на Нечестивия каза нещо кратко на неизвестен език. Подчиненият послушно забърза към Хиеро, наведе се над ключалката и след рязко щракане, металната ивица, която държеше пленника, се изправи нагоре. Но свещеникът продължи да лежи неподвижно и внимателно да наблюдава троицата врагове.
— Прекрасно, прекрасно — усмихна се адептът. — Ти си въздържан човек. Ако се бе опитал да станеш, дори съвсем бавно, щях да заповядам да те съборят обратно. Нещо като предварителен урок за подчинение. Но ние сме сигурни, че ти си умен човек. Защо да си навличаш неприятности? Сега слушай внимателно, свещенико, ако наистина си свещеник, а не нещо друго. Наричат ме З’дан. А онзи здравеняк в ъгъла — Чи-Чук. И никак не те обича. Той никога не е виждал свещеник-метс, но знае, че си враг. Така ли е, Чи-Чук? Всъщност, е прекрасен момък. Как бих искал да го видиш в действие, когато откъсва ръка или крак и я изяжда пред очите на жертвата си. Отлично развлечение, не е ли така, друже мой? — той се усмихна на ужасното същество, което на свой ред се озъби.
Хиеро с труд сдържа гримасата на отвращение, което не отбягна вниманието на З’дан.
— Май не обичаш Ревльовците. Не се чуди, свещенико, че използуваме вашето наименование за тези същества. Звучи така добре. Знаеш ли, че те са само резултат от мутацията на определен вид маймуни. Ние предполагаме, че преди Гибелта са ги използували за лабораторни животни. Оттогава са поумнели и ненавиждат хората, освен добрите си приятели — тонът му бе шеговит и изглеждаше, че не бърза особено. — Сега ще отидем на брега, да си изясним някои въпроси. Както виждаш, да опитваш да бягаш е глупаво. С това ще доставиш удоволствие на Чи-Чук и веселата му компания, които за обяд могат да получат ново изискано ястие.
Той така се наведе над ложето, че бледата му като смъртта физиономия надвисна точно над безстрастното бронзово лице на Хиеро.
— И още едно малко детайлче, свещенико. Ние може и да стигнем до някакво разбирателство. Благодари на съдбата, това да стане. Обикновено не взимаме пленници — само за развлечение. Разбира се, наше, а не на тях, нали? Но в твоя случай, кой знае?
— Стани! — тонът му стана рязък. — Върви след мен, а зад тебе ще тръгне Чи-Чук. Движи се бързо и прави каквото ти заповядват, така ще проживееш по-дълго. — Той се обърна и излезе от каютата.
Хиеро побърза да се надигне, но не беше достатъчно пъргав да избегне противното докосване на Ревльовеца, който го подтикна в гърба. Свещеникът тръгна към вратата, но усети, че краката му от слабост с труд го държат. В същия миг огромната лапа го сграбчи за яката и отново грубо го блъсна напред.
Оказаха се в къс коридор, със същите сиви стени, както и в каютата. Тук-там се виждаха врати. Хиеро много би дал да разбере, дали зад някоя не се намира Лучара, но да използува телепатията сега бе истинска лудост.
Когато направляван от ръката на лемута се изкачи на палубата, видя, че дъждът е станал значително по-силен. Той се опита да се огледа, но двама в сиви качулки го хванаха под ръка и задърпаха към борда. Долу във водата се поклащаше на вълните голяма лодка.
З’дан и помощника му седяха на носа на лодката, Хиеро в средата, а Ревльовецът се сви на кърмата. Двамата гребци, стоящи непосредствено до свещеникът, бяха полуголи роби, белокожи и приличащи на диваците поклонници на птиците. Кожата им беше покрита с белези и свежи рани, лицата им бяха обрасли с дълги бради, а рошавите коси падаха на очите. Воняха още по-лошо от лемута и в погледа им се четеше пълна апатия. Тези хора бяха доведени до състоянието на животни и гребяха бързо без да издават нито звук.
Хиеро предпазливо се огледа. Намираха се на пристан в заливче, заградено с високи скали, издигащи се направо от водата. Независимо от дъжда и мъглата свещеникът видя няколко кораба: някои от тях нямаха мачти, докато силуетите на останалите му изглеждаха по-привични. Никъде не се виждаха хора или някакво движение.
Лодката през това време се обърна и сега Хиеро можеше без да мърда главата си да разглежда привлеклия вниманието му съд. Над тъмносивият корпус с остър нос и стремителни пропорции в средата на палубата се издигаше нещо като кабина, също направена от метал. В средата й се издигаше наблюдателна кула, над която на няколко пръта или мачти се намираха странни на вид прибори и инструменти. В носовата част, увито плътно с непромокаема тъкан, се намираше оръдието, от което бе сразен свещеникът.