Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Французойка ли сте? — попита офицерът, когато започна отново бавно да я върти.
— Да — отвърна тя. — И понякога държанието ми е такова.
Той се засмя и затанцува вихрено, а Мартина се съсредоточи в танца. Не беше довършила спомените си, но завърши мислите за баща си така, както го правеше почти винаги. С молба за прошка.
Дълги години, докато беше в нелегалност като член на ултраекстремистката германска групировка, тя го беше отхвърляла и се беше отказвала от него. Другарките я бяха убедили, че нацистка Германия е била управлявана от мъже с расистки разбирания, напълно противоположни на нейните възгледи за глобална свобода. Но със зрелостта тя достигна до убеждението, че всички ефективни политически движения съдържат все същата група от образи. Малко от лидерите са идеалисти, а повечето от простите бойци са чисти хора, повярвали, че убийствата са естественото развитие на нещата. А нейният татко не е бил нито от едните, нито от другите. Просто професор, един добър човек, който я е обичал и е бил изплашен до смърт…
В другия край на дансинга тя внезапно зърна обекта на търсенето си. Един морски офицер в парадна униформа: двуреден черен кител с блестящи копчета, редици от орденски знаци и златни ленти на ръкавите. Кожата му беше възмургава, косата къса и блестяща. Не беше много висок и триъгълният му гръб бе скован, докато танцуваше с бъбрива, явно досадна брюнетка и като че се молеше валсът да свърши и да засвирят диско. Не беше като близнак на Муса, но лесно можеше да бъде сбъркан.
Когато партньорът на Мартина я завъртя отново, тя попадна в полезрението на морския офицер и се втренчи упорито, докато той не погледна към нея. Тя му се усмихна с разбиране и в отговор той леко се изчерви, отвърна на усмивката й и извъртя очи към тавана.
Двойките се разминаха, но когато погледна през рамо към моряка, Мартина видя, че той продължава да я следи. Сега вече тя мечтаеше валсът да свърши, за да може новооткритата й любов да се отърве от партньорката си. После се успокои. Знаеше, че той няма къде да иде, особено след като беше използвала точно тази усмивка.
Море от униформи, сред което тя усещаше някакво странно удоволствие, вероятно като спомен от аржентинските вечеринки в детството й. Част от нея ги обожаваше заради глупавите им заблуди, детинските игри на слава. Всички военни са надути. Самочувствието се вижда отдалеч, като орден върху гърдите им.
С изключение на Бенжамин Баум.
Свиня, която се представя за вярно, чистокръвно куче. Лешояд, маскиран под добротата на гълъб. Подлец, принадлежащ към онази каста военни шпиони, които се стремят към чин и власт също както бойните командири, но не рискуват драгоценната си кожа в битка. Лъжец, който е оставил униформата си в някой гардероб в Йерусалим, а вместо нея е облякъл костюма на баща, приятел или любовник, убедил сам себе си, че Господ му е дал правото да мами в името на мисията.
Отровна змия, която няма достойнството да се покаже явно.
Десет години бяха изминали, откакто кучетата я бяха повалили в Бад Райхенхал. Но на Мартина й трябваше по-малко време, за да подреди мозайката и да разбере, че епизодът, който едва не завърши със смъртта й, още от самото начало е бил гаден заговор от страна на Ханс-Дитер Шмид, Хюго Клайн или Бенжамин Баум, все един и същ човек от израелското военно разузнаване.
Тя не случайно беше изпратена от германското Министерство на правосъдието в „Прьойнгесхайм три“, женския сектор на затвора към съдебния комплекс във Франкфурт. Беше необичаен избор за терористка, чиято глава е оценена на 50 000 марки. Не някакъв далечен, изолиран затвор, а само ограден с високи стени блок в северните покрайнини на града. Там, в женската част, успокоена от фалшивия естетичен декор, розовите стени и памучни перденца, тя не случайно за пръв път чу името си, носено по вятъра през решетките. Мъжете престъпници, заключени зад масивните стени на „Прьойнгесхайм две“ блъскаха по стените, докато скандираха непрекъснато: Мартина Урсула Клумп, Мартина Урсула Клумп, Мааартина Урсууула Клууумп. Дали са прочели за затварянето й във вестниците? Могли ли са да разберат къде се намира от радиото или телевизията?
Не. По никакъв начин. Това беше част от заговора на Баум. Затворническите власти се разтревожиха, че ФЧА може да се опита да я освободи. Затова се наложи да я преместят по-близо до неговия капан.
А чия беше идеята да я закарат в „Брухсал“? Онази огромна тухлена крепост с масивни стени и средновековни кули за въоръжени с картечници пазачи? Казаха, че било заради сигурността й, когато тя надникна от затворническата кола, возеща само нея, на влизане в двора на сградата, която едва не се превърна в неин гроб. Наистина ли е била толкова наивна? Или и тогава, както преди, въпреки жестокостта и смелостта си се е поддала на фалшивата доброта на мъжа, представляващ поколението на липсващия й баща? Баум беше организирал това крайно унижение. Да я затворят в затвор за мъже — убийци и изнасилвачи. Да я лишат от достойнство, да я заключат в килията й. Да не може дори да се храни в обща столова или да спортува, пък било то и в компанията на каймака на германските престъпнички.