Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Министерството беше рай за физика, където, насърчавано от желанието на Адолф Хитлер за създаване на тайни оръжейни системи, плодотворното въображение създаваше дистанционно насочвани ракети и умни торпеда. Клумп и колегите му чертаеха проекти, конструираха модели, ругаеха несполуките и скачаха от радост, когато и най-невероятните им фантазии наистина летяха. Междувременно те оставаха предпазливо незапознати с Нордхаузен, където успехите им биваха осъществявани от хиляди умиращи работници-роби. Беше време на блестящи постижения, спъвани само от липсата на все още неродените компютри и микрочипове и с напредването на съюзническите войски.
И внезапно един ден доктор Ото Клумп се превърна от любимец на фюрера в преследван. Американското армейско контраразузнаване прочистваше изгорената германска земя като ангел на отмъщението и архитектите на нацистката военна машина един по един бяха хващани и подложени на разпити, съд, затвор и екзекуция. Но Ото Клумп нямаше да стане беглец. Затова той изпрати Катарина при сестра й в Бавария, а сам зачака да дойдат младите, униформени американци.
Той прекара почти година в Шене, дворец близо до Версай, превърнат в затвор от американската армия. Много от германските учени минаха през това централно чистилище, където следователите на Съюзниците измъкваха знанията, които биха могли да им помогнат в неизбежния конфликт със Съветския съюз. Пълното сътрудничество можеше да спечели място в Сенчестия проект, тайна програма, създадена с цел да се отведат важните учени и семействата им в Америка, където да работят анонимно в американската отбранителна индустрия. Алтернативата беше място върху скамейката на обвиняем в Нюрнбергския процес. Когато дойде неговият ред, докторът изигра ролята си и начерта всичките си проекти до последната линия.
Но наградата така и не се материализира. Президентът Труман, който вече беше разрешил на хиляди бивши нацисти убежище върху американска земя, реши да затвори вратата. Клумп беше освободен и информиран, че разполага с две седмици, за да напусне Европа (защото американците не желаеха руснаците да вербуват онези, на които самите те са отказали). Дадоха му името на човек в тайна организация за бежанци, която да му помогне да стигне до Аржентина. Подсказаха му ясно, че не бива да се приближава на по-малко от това разстояние до Съединените щати.
Друг човек сигурно би се разочаровал, но Клумп се почувства щастлив. Беше жив и свободен. Взе със себе си Катарина и скоро те се превърнаха в стълб на все по-нарастващата германска общност в Буенос Айрес. Правителството на Хуан Перон симпатизираше на бежанците, а оръжейната му индустрия жадуваше за таланти. Първото и единствено дете на преуспяващото семейство, Клумп се роди през 1955 година.
Съюзниците се отнесоха с Ото и преселените му сънародници с такава симпатия, че те направо забравиха за другите си, по-строги съдници. Евреите. Но израелците, след като закърпиха раните от холокоста и се пребориха със съседите си, не ги забравиха. Ото Клумп беше учен на първо, последно и всякакво място. Той гледаше на антисемитизма като на неприятен лост, с който нацистите са си помогнали да вземат и да задържат властта. Но когато израелците започнаха лова си и Адолф Айхман изчезна, за да се появи зад стъклената кабина в йерусалимския съд, Клумп разбра, че светът няма да предложи повече спасителни организации. Приятелите му забягнаха, изгуби работата си, оптимизмът му пропадна и той намери окончателното решение в куршума.
Усмихнатото дете, което беше наричал „моята малка принцеса“, остана само, ако не се счита безпомощната майка с разбито сърце…
— Водите ме.
Мартина погледна нагоре, осъзнавайки, че нейният партньор е спрял да танцува и й се усмихва.
— Не че имам нещо против, мадам. Но ще трябва да постигнем споразумение.
— О, извинете. — Тя вдигна длан към устните си и престорено се изкикоти като гимназистка. — Музиката ме омая, а краката ме предадоха. — Тя покорно подаде ръка. — Моля.